Ако ме питате защо точно тази песен в момента е личният ми саундтрак, няма да мога да отговоря. Не знам наистина конкретната причина. Но усещам, че я има. Има нещо от тази песен в мен и нещо от мен в нея...
Текстът и музиката не могат да бъдат по-перфектни. А самото видео на този лайв е уникално.
понеделник, 28 септември 2009 г.
Florence and The Machine - OST
вторник, 28 юли 2009 г.
A fist wrapped in blood
"I wanted to know if you ever loved me. I know you never did. That's the truth.
Truth. Yeah, I can handle this truth. I've been fighting with it for so long, I can accept it already and rest in peace.
I don't need your explanations, excuses, claims for forgiveness. As long as I live you'll be cursed to carry the weight of all the damage you've done to me.
FUCK OFF AND DIE YOU FUCKED UP SHIT!
I don't need your explanations, excuses, claims for forgiveness. As long as I live you'll be cursed to carry the weight of all the damage you've done to me.
FUCK OFF AND DIE YOU FUCKED UP SHIT!
Oh, and btw, I fucked your closest friend. Sorry! I guess I'm just not big enough to forgive ya."
четвъртък, 16 юли 2009 г.
сряда, 8 юли 2009 г.
Windmills
Тя не вярваше. Не можеше да е истина.
Истина.
Каква ти истина? Какво е истина? Какво е реалност...? Реалност ли беше заглъхналия свят и полупрозрачните фигури и същества, които виждаше... които само от време на време нарушаваха тревожната тишина. Истински ли бяха? Ами бялата земя, по която стъпваше? Ами всички тези мисли, които се топяха толкова бързо, сякаш изобщо не съществуваха. Къде беше границата...?
Истина.
Единствената истина за момента беше СТРАХЪТ.
Не болка, не мъка, не надежда... Страх.
Защо, мила, се страхуваш...? Нали знаеш, че всички твои страхове се сбъдват.
Как беше възможно главата й да тежеше толкова, а мислите й празни, пусти, тихи, глухи, отчаяни.
Всичките мечти изгубиха стойност. Бяха заменени от молба. Молитва към Онзи, за който дори не беше сигурна дали обича, дали му вярва, дали му се доверява, дали ще му повярва.
Една молба - молитва.
Мигът се разтяга до безкрайност, съмнението в Него прорязва, страхът вледени крайчетата на пръстите й. Струваше й се, че върви по въздуха, няколко сантиментра над земята. Струваше й се, че някой ще я разтърси и прегърне, ще й каже, че сънува най-ужасния си сън, че никога няма да прогледне. Мечтаеше за прегръдка и обещание, че слепотата й никога няма да я напусне. Всичко наоколо се размазваше, колкото и бавно да вървеше. Дори когато поспря за малко, целият прозрачен свят не спираше да се движи влудяващо бързо, плашещо, неконтролируемо.
Страхът от истината. Най-накрая разбра какво искаше да й каже той... И въпреки всичките му думи, тя беше неподготвена. Не можеше да понесе истината. И целият й страх се умножаваше безспирно, а погледът й се избистряше.
А тя искаше да бъде сляпа.
Истина.
Каква ти истина? Какво е истина? Какво е реалност...? Реалност ли беше заглъхналия свят и полупрозрачните фигури и същества, които виждаше... които само от време на време нарушаваха тревожната тишина. Истински ли бяха? Ами бялата земя, по която стъпваше? Ами всички тези мисли, които се топяха толкова бързо, сякаш изобщо не съществуваха. Къде беше границата...?
Истина.
Единствената истина за момента беше СТРАХЪТ.
Не болка, не мъка, не надежда... Страх.
Защо, мила, се страхуваш...? Нали знаеш, че всички твои страхове се сбъдват.
Как беше възможно главата й да тежеше толкова, а мислите й празни, пусти, тихи, глухи, отчаяни.
Всичките мечти изгубиха стойност. Бяха заменени от молба. Молитва към Онзи, за който дори не беше сигурна дали обича, дали му вярва, дали му се доверява, дали ще му повярва.
Една молба - молитва.
Мигът се разтяга до безкрайност, съмнението в Него прорязва, страхът вледени крайчетата на пръстите й. Струваше й се, че върви по въздуха, няколко сантиментра над земята. Струваше й се, че някой ще я разтърси и прегърне, ще й каже, че сънува най-ужасния си сън, че никога няма да прогледне. Мечтаеше за прегръдка и обещание, че слепотата й никога няма да я напусне. Всичко наоколо се размазваше, колкото и бавно да вървеше. Дори когато поспря за малко, целият прозрачен свят не спираше да се движи влудяващо бързо, плашещо, неконтролируемо.
Страхът от истината. Най-накрая разбра какво искаше да й каже той... И въпреки всичките му думи, тя беше неподготвена. Не можеше да понесе истината. И целият й страх се умножаваше безспирно, а погледът й се избистряше.
А тя искаше да бъде сляпа.
петък, 26 юни 2009 г.
Surprise
Пиша тук, за да не излея това някъде, където не трябва.
Болното ми съзнание вече е прекалено увредено, за да мисли както трябва - бързо, но плавно. Все още не мога да се измъкна от стаята, в която на всяка стена пише "ПРЕСМЕТНИ СЛЕДВАЩИЯ МУ ХОД!", "РАЗГАДАЙ СКРИТИЯ МОТИВ!", "РАЗБЕРИ ИСТИНАТА!".
Болното ми съзнание вече е прекалено увредено, за да мисли както трябва - бързо, но плавно. Все още не мога да се измъкна от стаята, в която на всяка стена пише "ПРЕСМЕТНИ СЛЕДВАЩИЯ МУ ХОД!", "РАЗГАДАЙ СКРИТИЯ МОТИВ!", "РАЗБЕРИ ИСТИНАТА!".
Истината... какво значение има истината. Дори и да е всичко, за което съм мечтала... няма да е достатъчно. Понякога просто не е достатъчно. Истината не ти стига, любовта не ти стига, просто не стига, не е достатъчно.
А мястото, където не трябва да напиша това е... в съобщение до него. Той е имунизиран към всяка силна дума. Или просто тя не може да достигне до него. Съзнанието му заключва всичко, което не е негов плод, навън. Нищо външно не е способно да му повлияе.
Той има добре заучена, готова реакция на всичко, което имам да му кажа. Затова преди време ме обземаше бясното желание просто да го убия.
Той има добре заучена, готова реакция на всичко, което имам да му кажа. Затова преди време ме обземаше бясното желание просто да го убия.
Да. Да го убия. Да прекъсна живота му. Край.
Кълна се, опитвала съм се. Всичко съм опитвала, за да го накарам да РАЗБЕРЕ какво искам да кажа, какво имам предвид. Нищо отсреща. Думите ми се блъскат в прозрачна стена от високомерие, грубост, гнусно нахалство, безразличие и най-ужасното - НЕВЪЗМУТИМОСТ.
Ненавиждам отношението му. И как всеки път моята реакция магически се оказва драматизираща, прекалена. "Оффф... Галя..." ... Ах, как исках да го убия...
Откъде идва цялата тази наглост? Аз ли я отгледах? В мен ли е вината, за раждането нещо толкова грозно?
Или е луд, или е глупав. Да заклеймиш хората, които са ти били най-голямата опора, да обърнеш гръб на тези, които бяха готови да се лишат от всичко, за да ти помогнат... Срещнал бил "по-стойностни" хора... зрели хора, на които можел да разчита. Затова повече не желае и дума да чуе, за тези, които го ОБИЧАТ.
Знаеш ли какво означава ДА ТЕ ОБИЧАТ, КОПЕЛЕ?
Знаеш ли какво означава ДА ТЕ ОБИЧАТ, КОПЕЛЕ?
Знаеш ли?
Не заслужаваш да узнаеш. За подигравките, за обидата, която ни нанесе... Акъла ми не побира факта, че се осмеляваш да се свържеш с нас! Що за глупак, що за нахалник си...
И сега... вероятно очаква точно това.. някой да реагира. И ако аз го улича, ще се престори, че драматизирам, че си въобразявам (ето... пак попадам в онази стая, където съзнанието ми е огънато в стремеж да разбере какво мисли той). Чакаш да реагираме... Чакаш да ти кажем нещо.
Чакаш АЗ да ти кажа нещо, за да може самодоволно да ме игнорираш.
Чакаш АЗ да покажа милост, за да извъртиш ситуацията така, че да излезе, че те МОЛЯ.
Чакаш АЗ да те накарам да се чувстваш важен, КАКЪВТО НЕ СИ, за да може да ме нариташ като мръсно бездомно куче.
Чакаш публично заявление или злобен коментар... чакаш каквото и да е, всичко, което си свикнал да очакваш от мен.
Познай какво. Не.
Реакция няма да има.
ЗА МЕН ТИ СИ МЪРТЪВ. За нас си мъртъв. За някои даже си по-ниско от мъртъв - ти си боклук.
Реакция няма да има.
Изненада.
ЗА МЕН ТИ СИ МЪРТЪВ. За нас си мъртъв. За някои даже си по-ниско от мъртъв - ти си боклук.
Реакция няма да има.
Изненада.
сряда, 24 юни 2009 г.
Plan, payback, pain
I'm better now.
I know exactly what to do. I know you too well. Way too well.
Punish the Scorpio with disregard and watch him suffer.
I know exactly what to do. I know you too well. Way too well.
Punish the Scorpio with disregard and watch him suffer.
I wanna run away... and neva say goodbye...
Допреди малко не можех да си поема въздух. Написах си малки бележки, гласящи "Calm down", "Chill" и "Relax" и ги залепих на монитора и около мен, за да не забравям да дишам бавно и да успокоя пулса си.
Чудно е как след толкова време, близо 1 година, все още получавам паник-атака при сблъсък с теб. Мечтаех за сблъсък толкова време и сега, когато го усещам пред себе си, чувствам го с върха на пръстите си... изгубих почва. Не само почва - изгубих глезените си, колената, целите крака, зрението, равновесието... За една секунда загубих толкова неща. И едвам намерих сили да седна и да се помъча да дишам. Защо толкова ме е страх? Защо се паникьосах?
Защото параноята, тревогата, че КАКВОТО И ДА КАЖА ще бъде заклеймено като глупаво, безсмислено, наивно, детско, драматизиращо, заблудено, НАПРАЗНО, е още жива. Най-големият ми страх... че дори и опитът ми да ти кажа, каквото задържам в себе си, ще бъде игнориран. Страх ме е, страх ме е, страх ме е...
А не бива. Знам, че всеки мой страх се сбъдва. Т.е. така или иначе думите ми ще бъдат игнорирани. Вече знам това. Тогава как да спра паник-атаката и да остана на крака. Как да си кажа: "Whatever." и да забравя... Искам да забравя. Да избягам. Да избягам без да кажа никому нищо и да забравя.
Изминаха цели 2 часа. Сториха ми се като 2 минути. 2 минути, в които вече съставих всичко, което исках да ти кажа... Вариант 1:
Защото параноята, тревогата, че КАКВОТО И ДА КАЖА ще бъде заклеймено като глупаво, безсмислено, наивно, детско, драматизиращо, заблудено, НАПРАЗНО, е още жива. Най-големият ми страх... че дори и опитът ми да ти кажа, каквото задържам в себе си, ще бъде игнориран. Страх ме е, страх ме е, страх ме е...
А не бива. Знам, че всеки мой страх се сбъдва. Т.е. така или иначе думите ми ще бъдат игнорирани. Вече знам това. Тогава как да спра паник-атаката и да остана на крака. Как да си кажа: "Whatever." и да забравя... Искам да забравя. Да избягам. Да избягам без да кажа никому нищо и да забравя.
Изминаха цели 2 часа. Сториха ми се като 2 минути. 2 минути, в които вече съставих всичко, което исках да ти кажа... Вариант 1:
ТИ разруши всичко, което бях. ТИ ме използва. ТИ ме предаде. Предаде мен - единствения човек, който би дал всичко за теб. ТИ се подигра с мен. ТИ ме нарани. Грешка - ТИ МЕ НАРАНЯВАШЕ СИСТЕМНО,ОБИЖДАШЕ И ТОРМОЗЕШЕ СИСТЕМНО, ИЗНЕВЕРЯВАШЕ И ЛЪЖЕШЕ СИСТЕМНО, ОГРАБВАШЕ И РАЗРУШАВАШЕ СИСТЕМНО, ПРЕДАВАШЕ И СЪСИПВАШЕ, ИГНОРИРАШЕ МЕ И МЕ УНИЖАВАШЕ. Заради теб изгубих приятелка, която някога обичах. Заради теб не можех да спя. Заради теб плачех всеки път под душа. Заради теб се чувствах винаги мръсна. Заради теб не поглеждах огледала. Заради теб направих ужасни неща, от които ме е срам. Заради теб останах тук и не избягах. Заради теб мечтая да изтрия 5 години от живота си.
Това, което изпитвах към теб беше повече от любов.
Това, което изпитвах към теб беше повече от любов.
И ТИ ... МЕ СЪСИПА. Строши гръбнака ми, измъчи ме и ми се присмя. ВСИЧКО ДОБРО, КОЕТО НАПРАВИХ ЗА ТЕБ, ТИ МИ ВЪРНА КАТО МЕ РАЗРУШИ.
И СЕГА... СЕ ОСМЕЛЯВАШ ДА ПОИСКАШ РАЗРЕШЕНИЕ ОТ МЕН... ДА БЪДЕМ ПРИЯТЕЛИ...?
НИКОГА.
НИКОГА.
ВИНАТА, КОЯТО НОСИШ ЗА ВСИЧКО, КОЕТО МИ ПРИЧИНИ, НЯМА ДА МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗКУПЕНА ОТ ПОКОЛЕНИЕТО ТИ ДО ДЕВЕТО КОЛЯНО.
***
Вариант 2:
Ти за мен си мъртъв.
Ти за мен си мъртъв.
петък, 5 юни 2009 г.
Low vs Diamond
Просто трябваше да го кача... :) Обожавам outfit-a на Lucas Field (leading vocals)... шареното якенце, часовника, гривните... Винаги го обличат много готино (ех, що не съм и аз рок звезда!). И танцува чаровно смешно :) Което е най-добрия вариант за мъж :)
Забелязвам в себе си тенденция: най-много ми харесват вокалистите, след това барабанистите и накрая басистите. Случаят не е изключение - Jon Pancoast (вляво от Лукас) е радост за окото ми, храна за фантазиите :) , а пък барабаниста Howie Diamond има някакъв много особено стил за свирене на барабаните... мноооого готино. Обичам музиканти, мамка му!
The leading guitar is killing me! So awesome!!!
сряда, 3 юни 2009 г.
Трактат на един Расате-hater
Такааа... От толкова време избягвам да пиша за това, защото ме е страх, че ще се превърна в онова чудовище (бълващото пяна и блъскащото по клавитурата, нали се сещате), но вчерашния ми разговор с Дребчо, събитията от вчера и това, което прочетох днес просто напират да излязат през пръстите ми. Откъде да започна? Не. Знам перфектно от къде. Оттук: Боян Расате, ТЪП СИ!
Искам да изясня нещо: КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ ЩЕ РЕЧЕ "РАСАТЕ"? Да, знам откъде идва. Всички знаем. Но това, което не знам, е какъв висш смисъл придава малоумника на тази "фамилия-прякор". Доколкото скромните ми познания по история (друг е въпроса каква е истината за историята, тъй като никой от нас не е бил там, та да види, ама нейсе... учат ни така в даскало), Расате е езическото име на Владимир, най-големия син на княз Борис 1,
който е бил меко казано противник на идеята на баща си за християнизация. Та въпроса ми е, какъв е бай ти Боян с тоз езически прякор? Съвременен защитник на християнската БИБЛИЯ? Мхм, разбирам. Много умно. Как не се сетих сама да си лепна един езически прякор (Галина Перун примерно, даже е благозвучно) и да тръгна да говоря за това какво повелява Библията и как хомосексуалните трябва да бъдат избити. А, стигнах и до другото, което исках да кажа. Ако още веднъж чуя някой в близост до себе си да нарича гейовете "хомосексуалисти" ще го замеря с обувка.
който е бил меко казано противник на идеята на баща си за християнизация. Та въпроса ми е, какъв е бай ти Боян с тоз езически прякор? Съвременен защитник на християнската БИБЛИЯ? Мхм, разбирам. Много умно. Как не се сетих сама да си лепна един езически прякор (Галина Перун примерно, даже е благозвучно) и да тръгна да говоря за това какво повелява Библията и как хомосексуалните трябва да бъдат избити. А, стигнах и до другото, което исках да кажа. Ако още веднъж чуя някой в близост до себе си да нарича гейовете "хомосексуалисти" ще го замеря с обувка.
1.ХОМОСЕКСУАЛИСТ е различно от хомосексуален. Наставките ДОУТОЧНЯВАТ КОРЕНА на думата. Наставката -ист навява класифицикация и отделяне на лице или предмет като деятелно, докато наставката -ен определя качество. Да, аз вярвам, че хомосексуалността не е болест ("На 17 май 1990 година Генералната Асамблея на Световната Здравна Организация (СЗО), след дългогодишни изследвания и проучвания, премахва хомосексуалността от списъка със заболявания. Това решение слага край на вековната хомофобия в медицината. " - преди 20 ГОДИНИ хомосексуалността е премахната официално от световния списък с болести), не е избор, а е качество. Като... сините очи за разлика от кафявите, като бенката над горната устна, като светлия тен на кожата.
2. Да направим разликата между "педераст" и "педал". ПЕДАЛ е мъж, който има сексуални контакти с други мъже. А ПЕДЕРАСТ е мъж, който има сексуални контакти с по-млад от него мъж, МЛАДЕЖ. Разликата се състои в това, че НЕ ВСЕКИ ПЕДАЛ Е ПЕДЕРАСТ. Педал е жаргонно нарицателно за гей, докато педераст за сума ти хора е нарицателно за педофил. Но не е така. Възможно ли е толкова много хора да не разбират от майчиния си език. ЕБАХ я в държавата, ЕБАХ го в народа прост.
3. Никой не може да разбере смисъла на Гей Прайда. Защо? Вината тук я отдавам на самите организации, заемащи се с инициативата. Някой от тях въобще спомена ли някъде, че това не е Гей ПАРАД? Какво е гей парад бе хора? Гейове, който са излезли да парадират?...И в отговор на това се намират куп псевдонационалистчета, който тайно си навират пръсти в гъза нощем, който бъкат блогосферата и цялата мръсна обстановка в България с оригинални изкази като "Неам нищо против пееразите, ааамъ... да ми парадират ся... Да си се ебат там тайно, ма за кво тряя да ми парадират?!" Примитивно казано, ама са прави. За кво трябва да им се "навират в очите"? Не трябва. И никой не им се навира. Просто в шибаната Турция, в която живея (да, аз не живея в България, живея в Турция.(не ситуациoнно имам предвид, а чисто образно казано - БЪЛГАРИЯ НЕ съществува. Но за това - по-късно) никой не каза, че Гей Прайда всъщност е ПРАЗНИК на гей-културата. Както шибаните бразилци празнуват в Рио и си правят паради, както простите Американци празнуват 4-ти юли и гърмят с пушки, както негрите си празнуват правата!!! Защо никой, никъде не каза че Гей Прайд парада не представлява парад само за гейове и лесбийки... Това е празник за всички хора, които уважават правата на гейовете, не ги приемат за нищо по-различно освен хора с тъмен цвят на кожата, опппа, извинете, хора с друга сексуална ориентация, и се гордеят с това. Да. Аз ако съм лесбийка ще искам да отбележа гордостта си, син ако имам и е гей, пак бих искала той да види, че се гордея с него, бих искала всички мои приятели гейове да видят, че не ме е срам, че ги познавам, че се гордея с всичко, което знам за тях. ЗАЩО никой никъде не го обясни така? Това представлява Гей Прайд парад. А не... мъничко шествие с 2 знаменца и 20 човека уплашени до смърт, че могат да бъдат пребити... Който истински се интересува от асал Гей прайд да си влезе в ютуб и да разгледа празненствата от Торонто, Париж, Ню Йорк... НИЩО ОБЩО с "парад"... Само танци, усмивки, музика, шум, много цветове и ХОРА. Истински хора.
4. За лицемерите. Боян Расате казва, че е И ПРОТИВ лесбийките. Някой вярва ли му на тоя човек? Въобще, някой познава ли мъж, на който му е неприятно да гледа как жени се целуват, докосват и други неща? Аз все още не познавам. Но изказвания от типа "Против лесбийките нищо нямам, ама виж педалите...." Wtf?! Дали ще са гейове, който се чукат или лесбийки, които се лижат, пак става въпрос за хомосексуален секс. ЕДНО И СЪЩО нещо в
различна форма. Сладоледа на МакДоналдс във фунийка различен ли е от този, който ти слагат в пластмасова чашка? Не, разбира се. Хората (или по-точно мъжете), толериращи лесбийките и мразещи гейовете, не са нищо повече от шибани лицемери. Защото омразата им е по зададен сигнал, омраза по навик, нетолерантност в резултат от замърсяването на БГ общественото съзнание с комунистически лозунги и комерсиални псевдонационалистични призиви. Дали е лесбийка или гей, ВСЕ Е ГЕЙ. Не случайно в английския език (откъдето и произлиза нарицателното) гей се използва и за мъж, и за жена. Става въпрос за ХОМОСЕКСУАЛЕН СЕКС, който може да бъде между 2 и повече жени или между 2 и повече мъже. Както и да го въртят, толерантните към лесбийките, са толерантни и към гейовете. Каквото и да говорят, то не е искрено. Знам, че нощно време си свалят порно с лесбийки... и им харесва. И нищо не може да ме убеди обратното.
различна форма. Сладоледа на МакДоналдс във фунийка различен ли е от този, който ти слагат в пластмасова чашка? Не, разбира се. Хората (или по-точно мъжете), толериращи лесбийките и мразещи гейовете, не са нищо повече от шибани лицемери. Защото омразата им е по зададен сигнал, омраза по навик, нетолерантност в резултат от замърсяването на БГ общественото съзнание с комунистически лозунги и комерсиални псевдонационалистични призиви. Дали е лесбийка или гей, ВСЕ Е ГЕЙ. Не случайно в английския език (откъдето и произлиза нарицателното) гей се използва и за мъж, и за жена. Става въпрос за ХОМОСЕКСУАЛЕН СЕКС, който може да бъде между 2 и повече жени или между 2 и повече мъже. Както и да го въртят, толерантните към лесбийките, са толерантни и към гейовете. Каквото и да говорят, то не е искрено. Знам, че нощно време си свалят порно с лесбийки... и им харесва. И нищо не може да ме убеди обратното.
5. За демокрацията... Г-н Езичника с Библия в ръка имал, цитирам, "ненакърнимото право на демокрацията да мисли каквото си реши". ВЪХ! Респектирах се!!! Добре бе, олигофрен (или да използвам новата любима дума на най-добрия ти приятел Сидеров "плазмодий"... "ела да ти шибна един шамар!") Имай си правото (освен това право, демокрацията заявява и мнооооооооого други права, очевидно за които той е сляп, понеже така е удобно... в името на държавата... и Библията!) Ама какви са тия призиви за отнемане на нечие чуждо право? Казват неговите привърженици, че той не бил призовавал никога към смърт за гейовете. Само за циганите(?!). Няма значение какво точно е казал с точност до последната запетая. Има значение, че в тая смотана държавица има няколкостотин хиляди души, носещи правото си да бъдат щастливи и да се борят за щастието си, така както сметнат за добре, стига да не пречат на околните. Доколкото знам това е право на всеки един човек, според Конвенцията за правата на човек. КОЙ ИСКА ДА МИ ЗАЯВИ, ЧЕ ЕДИН ГЕЙ НЕ Е ЧОВЕК? Да ми каже, ще си уговорим среща да си поспорим.
6. КОЙ ИСКА ДА СЕ ОПИТА ДА МЕ УБЕДИ, ЧЕ НЕ Е НОРМАЛНО ДА СИ ГЕЙ? ЧЕ ЦЕЛТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Е РЕПРОДУКЦИЯТА? Аз пък... винаги съм си мислела, че висшия смисъл на живота е да се научиш (на колкото можеш повече), а висшата цел е ЩАСТИЕТО. Ако ти искаш да бъдеш щастлив, а някой ти ръмжи насреща, обижда те, опитва се да те вкара в концлагер, замерва те с "Молотов", призовава за насилие над теб, иска да ти вземе всички ЧОВЕШКИ ПРАВА, КОИТО ТИ СЕ ПОЛАГАТ, защото си роден от жена и следователно си човек, кой ще бъде в правото си и на какъв? .... Къде е границата... (което води до т.7)
7. КОЙ Е НЕНОРМАЛНИЯТ? Кой може да излезе отпред и да каже "Истината е такава и такава, нещата са такива и трябва да бъдат такива." Кой ще бъде този? (Простете, доцент Вацев, че ви пренебрегвам, давам шанс на простодушните да се изяват, иначе няма спор, че ВИЕ , Ваше светейшество, знаете Истината и ходите по вода.) Кой може да ми даде ясна представа за границата кое е нормално и кое не е? Расате ли? Сидеров? Том Хенкс? Господ?
8. Религията... ах, религията. Наистина ли има хора, които вярват, че Библията и религията днес, такива каквито са, са същите, в оригинал, изнемерени, написани и предавани както преди повече от 2000 години? You gotta be shitting me. Това е нелепо. Не отричам нищо, не заклеймявам, просто като мислещо любопитно човешко същество не мога да не се усъмня. Всеки контра-аргумент не струва пред Съмнението.
Мога да говоря по тази тема дни, месеци, без да спра. Без да успея да изчерпам всичко, което имам да кажа. Най-тъжно от всичко е, че тази година очаквам Боян Плазмодий да направи нещо брутално и ужасно... Жалко е, че заблудените дечица и пишлемета (най-вече в Пловдивско) му вярват като зомбита-чукове и поглъщат всяка "мъдрост" (която между другото е нещо, казано от него по 1 и същ начин за 56 хиляден път... той говори едни и същи неща, намила, намила, намила, намила, от всяко предаване... всяка година), докато Убиеца (лепвам му етикета в отговор на неговите хиляди етикети, апропо той наистина е убил човек) си прави предизборна кампания. Така е. Тъжната истина. В Турция (т.е. България) се продават най-силно простотията и политиката. Може би трябва да участва в клип на Ванко 1. Ще е красиво. Особено ако си измисли артистичен псевдоним... Ем Си Расате Би Джи...
Може да направят един готин семпъл от сексапилния начин, по който казва "педерасите", да му вкарат един-два скреча и да запълнят с мелодия от химна. Или църковен хор? Или и двете! Ммм, предчувствам мега-хит.
Да видим каква ще е политическата кампания на г-н "Аз-Водех-Дъщеря-Си-На-Сладолед-И-Случайно!-Попаднахме-На-Гей-Парад"... Дано да не коства нечий живот...А че ще е срам и резил пак за Европа, това е ясно. Хомофоби има навсякъде по света, но в развитите страни са далеч по-малко. И по-културни. Не, не казвам, че хомофобията е причината държавата ни да е срам и позор. Това е абсурд. Но съзнанието ни е. То е и причина за хомофобията ни. За първи път си позволявам да обиждам личността, а не позицията, на някой публично. Anyone is free to comment. Although nothing's gonna change my mind.
П.С. Не. Не съм гей. Поредното доказателство, че има стрейт хора, които могат да мислят по този начин. Не съм само аз.
П.С. Не. Не съм гей. Поредното доказателство, че има стрейт хора, които могат да мислят по този начин. Не съм само аз.
вторник, 2 юни 2009 г.
неделя, 31 май 2009 г.
Even shadows have shadows
I stand alone, burned every bridge over the troubled water. I'm no longer hiding from my personality disorder. A stronger tide is coming. I've been running, trying to function fine with out my mind climbing out this fucking corner.
I was born a thorn, away from the rotten petals... A forgotten rebel... craft in the absence of heaven's heavy hands to develop an evident level of benevolence. So it's probably better I sold my soul to the devil. This is a message to anyone I met that thinks they know me:
"Don't pretend to understand none of the issues that I'm holding!"
I was in a rush to grow up. Look, Mom, no cuts! Just a stomach in disgust and the fear that I might go nuts this year. If I don't slow up I'll see you on my way. One day this shit'll kill me but I guess that it's OK...
I've lost all faith in a world so full of hate and I don't fucking love music - I just use it to escape.
I'm caught between wanting to punch someone in the face and putting a bullet in my head to leave the human race. Everything takes its toll but there's no tolls I can take. I haven't yet found a good reason to be awake. Introducing the corroded bumps I hide behind my smile. I'm angry at the universe for the way she treats me now... and keeps me down, stealing all my energy... I'm feeling like my enemy, concealing my identity, not dealing with my tendencies, I peel the skin and then I squeeze the real imprinted hand cause he's not human in this century. I'm kneeling to the entity. Who built this penitentiar as filthy as a centipede? And guilt was in his sense cause he was willing to just let me bleed while I wore a game face. In 10 years don't check for me -I'll be in the same place. This planet's just an over-populated mental hospital: each zombie walk around constitutes another obstacle.
So here it is, I'm finally coming out my shell. All 19 years of my life have been in conflict with myself. I'm insecure by every facet of my existence: from my addictions to the condition I choose to live in. Who you kidding? I suffer from excess anxiety, a product of pollution in American society. Stare into my eyes and see the hell that burns inside my mind and I no longer have an ego I can hide behind.
But I've been trying disregarding my insanity. Every form of art isolates us from humanity. But it's provoked against being force fed... so FUCK education for a decade and 3 years of headaches from my peers. Cause now I realize I could have learned more on my own. They taught me how to know everything except my soul which is everything I need to grow, everything that keeps me whole, everything that ever meant anything to me. So I leave with golden hopes to rip the leash that holds my focus... but the fact remains the same: I'm still bound by chains. It doesn't matter if your chain is 10 ft or 100 ft - the fact remains the same: you're still bound by chains. Some people say I've changed and it's harder to relate to me. Good. I never liked you - our friendship was make believe. I'm peeling the mask back and revealing the rap that's been feeling my organs, drilling short distorted portions of morbid acid, keeps the torture unfortunately crafted, interests to orbit my portrait and inflict my image with disorder. The minutes get shorter, the walls start to close in... Feels like the brain is hanging on by one clothes pin. I've hidden in the darkness for too long. I make it look all right but on the inside it's all wrong. I want life to change but I don't know if it can for a man or machine or whatever the fuck I am.
I stand alone burned every bridge over the trouble water... no longer hiding from my personality disorder. You want to die in my life? Then come and stay in madness' favorite little corner!
Cause even shadows have shadows... and my secrets are eating me eagerly feeding. I scream in my dreams away but they keep on defeating me...
Even Shadows have Shadows... Welcome to the dusty subconscious of an actor who murdered his childhood to stop the audience's laughter.
Even Shadows have Shadows... How am I to break free from my fears when I don't like what I see and I can't feel what I hear?
Even Shadows have Shadows... So don't judge my book by it's cover cause my story's just fucked up as any other!
By Eyedea.
Biiiiig up for the mindblowing lyrics he wrote when he was JUST 19! Some day I might even translate it. Just to see if it sounds that nice in BG.
I was born a thorn, away from the rotten petals... A forgotten rebel... craft in the absence of heaven's heavy hands to develop an evident level of benevolence. So it's probably better I sold my soul to the devil. This is a message to anyone I met that thinks they know me:
"Don't pretend to understand none of the issues that I'm holding!"
I was in a rush to grow up. Look, Mom, no cuts! Just a stomach in disgust and the fear that I might go nuts this year. If I don't slow up I'll see you on my way. One day this shit'll kill me but I guess that it's OK...
I've lost all faith in a world so full of hate and I don't fucking love music - I just use it to escape.
I'm caught between wanting to punch someone in the face and putting a bullet in my head to leave the human race. Everything takes its toll but there's no tolls I can take. I haven't yet found a good reason to be awake. Introducing the corroded bumps I hide behind my smile. I'm angry at the universe for the way she treats me now... and keeps me down, stealing all my energy... I'm feeling like my enemy, concealing my identity, not dealing with my tendencies, I peel the skin and then I squeeze the real imprinted hand cause he's not human in this century. I'm kneeling to the entity. Who built this penitentiar as filthy as a centipede? And guilt was in his sense cause he was willing to just let me bleed while I wore a game face. In 10 years don't check for me -I'll be in the same place. This planet's just an over-populated mental hospital: each zombie walk around constitutes another obstacle.
So here it is, I'm finally coming out my shell. All 19 years of my life have been in conflict with myself. I'm insecure by every facet of my existence: from my addictions to the condition I choose to live in. Who you kidding? I suffer from excess anxiety, a product of pollution in American society. Stare into my eyes and see the hell that burns inside my mind and I no longer have an ego I can hide behind.
But I've been trying disregarding my insanity. Every form of art isolates us from humanity. But it's provoked against being force fed... so FUCK education for a decade and 3 years of headaches from my peers. Cause now I realize I could have learned more on my own. They taught me how to know everything except my soul which is everything I need to grow, everything that keeps me whole, everything that ever meant anything to me. So I leave with golden hopes to rip the leash that holds my focus... but the fact remains the same: I'm still bound by chains. It doesn't matter if your chain is 10 ft or 100 ft - the fact remains the same: you're still bound by chains. Some people say I've changed and it's harder to relate to me. Good. I never liked you - our friendship was make believe. I'm peeling the mask back and revealing the rap that's been feeling my organs, drilling short distorted portions of morbid acid, keeps the torture unfortunately crafted, interests to orbit my portrait and inflict my image with disorder. The minutes get shorter, the walls start to close in... Feels like the brain is hanging on by one clothes pin. I've hidden in the darkness for too long. I make it look all right but on the inside it's all wrong. I want life to change but I don't know if it can for a man or machine or whatever the fuck I am.
I stand alone burned every bridge over the trouble water... no longer hiding from my personality disorder. You want to die in my life? Then come and stay in madness' favorite little corner!
Cause even shadows have shadows... and my secrets are eating me eagerly feeding. I scream in my dreams away but they keep on defeating me...
Even Shadows have Shadows... Welcome to the dusty subconscious of an actor who murdered his childhood to stop the audience's laughter.
Even Shadows have Shadows... How am I to break free from my fears when I don't like what I see and I can't feel what I hear?
Even Shadows have Shadows... So don't judge my book by it's cover cause my story's just fucked up as any other!
By Eyedea.
Biiiiig up for the mindblowing lyrics he wrote when he was JUST 19! Some day I might even translate it. Just to see if it sounds that nice in BG.
петък, 29 май 2009 г.
Заслужават
Искам да ги дразня. Да ги унижавам, засягам, обиждам, наранявам, замислям. Искам да страдат за мен, да се измъчват. Да треперят когато ме виждат. Да треперят, когато мислят за мен, когато ме доближат. Да се тормозят за мен, да се жертват, да плачат, да се молят за милост. Искам да ме желаят. Искам толкова силно да ме желаят, че светът да се завърта по-бързо, когато съм близо до тях. Искам да ми досаждат, а аз нервно-отегчено да ги отхвърлям. Искам да мечтаят за секунда от вниманието ми. Искам да страдат. Да ги боли, да ги отритвам всеки път... опит след опит с все по-ужасни думи. Да ги гоня далеч от мен! Да им се смея в лицето, а те да плачат. Искам да виждам истински сълзи в очите им, да чувам заглушени с мъка стонове, да виждам ръце, които умоляват... очи, които мечтаят да бъда добра с тях.
Искам да се подигравам на жалките им опити да ме заговорят, да значат нещо за мен, да бъдат забелязани от мен. Искам да лазят, да се гърчат, страдайки. Искам да ме боготворят, да ме обожават, да ме сънуват, да мечтаят за мен, а аз да бъда жестока без да искам. Без да усещам как, да бъда безмилостна. Искам да ме наблюдават. Постоянно, непрекъснато, всичко, което правя. Да не могат да откъснат поглед от мен. Искам... да не смеят да ме заговорят.
Искам да страдат. Да ги ритам, да ги удрям, да ги човъркам, да ги дращя, докато крещят да спра. Искам да не мога да спра. Да ги тормозя и бия до последния дъх, който ще повдигне гърдите им. До края.
Искам. Знам, че и те искат.
Искам да се подигравам на жалките им опити да ме заговорят, да значат нещо за мен, да бъдат забелязани от мен. Искам да лазят, да се гърчат, страдайки. Искам да ме боготворят, да ме обожават, да ме сънуват, да мечтаят за мен, а аз да бъда жестока без да искам. Без да усещам как, да бъда безмилостна. Искам да ме наблюдават. Постоянно, непрекъснато, всичко, което правя. Да не могат да откъснат поглед от мен. Искам... да не смеят да ме заговорят.
Искам да страдат. Да ги ритам, да ги удрям, да ги човъркам, да ги дращя, докато крещят да спра. Искам да не мога да спра. Да ги тормозя и бия до последния дъх, който ще повдигне гърдите им. До края.
Искам. Знам, че и те искат.
четвъртък, 28 май 2009 г.
Размисли от рейса
Listening to Steve Winwood - I'm not drowning
Ох! Вече няколко пъти започвам да пиша нещо и го изтривам! Това е, защото друго ми е на сърце и ме мъчи... Вчера, завчера и деня преди това, както и днес, прекарах ужасно много време ровейки се в блоговете на някакви непознати хора. Софиянци, разбира се. Не че да си софиянец е лошо, просто... трябва да се отбележи. Тези въпросни хора изглежда си се познават и се знаят и са си една алтернативна групичка от младши пациенти във възможно най-добрия смисъл казано: забавни, интелигентни, остроумни, образовани, културни по свой собствен начин. Интересно е как се чувствам, докато чета публикациите им. От една страна им се възхищавам и мечтая да ги познавам, от друга страна ме е срам. Мисля си, че ако те могат да прегледат моя блог, ще го отхвърлят супер бързо като поредното клише, понеже техните са... толкова неповторимо готини. От друга страна след вече развития сценарий им се ядосвам и си казвам "ОТКЪДЕ ПЪК НАКЪДЕ ще ме отхвърлят? 'Що пък моят блог да е недостоен за вниманието на тяхна милост? Ега ти тъпаците... седнали и по 5 часа на ден седят и мислят на колко по-оригинални да се направят...."
И накрая... стигам до най-различни изводи. Какъв е смисъла на блога (и на живота:) )? Защо е създаден, каква е целта му, предназначението, идеята, нуждата...?? Целта е каквато аторът сам реши. Кой качва снимчици и се лигави, кой пише поезия, кой проза, кой дневник, кой хули и плюе, все тая. Има само 1 нещо, което по моя критерий определя кой блог е добър или не, а именно доколко е искрен. Искреността е като всяко човешко качество нещо субективно, точно както истината (ооо, сетих се за доц. Вацев, който се опитваше да ме убеди, че той знае АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА, уау...) Което от своя страна пак ме затруднява и точно заради това изпадам в тия състояния на възхищение и агресия към въпросните автори. Понякога ми се струва, че никой не е искрен в нета. Сядаш да пишеш публикация в блога си. Ако идеята на твоя блог е да бъдеш четен и коментиран от много хора... еми, нема да ти повервам, брат. :) Не мога. Самата мисъл, че ще бъдеш прочетен и коментиран поражда в теб явно или неявно желание да оставиш определено впечатление - дали ще е да предизвикаш скандал или да разплачеш някого, или пък демонстративно да покажеш абстрактните си лирически умения... фалш. Всичко е фалш. Еба си нета! Зададох си въпроса: А АЗ ИСКРЕНА ЛИ СЪМ?
Ох! Вече няколко пъти започвам да пиша нещо и го изтривам! Това е, защото друго ми е на сърце и ме мъчи... Вчера, завчера и деня преди това, както и днес, прекарах ужасно много време ровейки се в блоговете на някакви непознати хора. Софиянци, разбира се. Не че да си софиянец е лошо, просто... трябва да се отбележи. Тези въпросни хора изглежда си се познават и се знаят и са си една алтернативна групичка от младши пациенти във възможно най-добрия смисъл казано: забавни, интелигентни, остроумни, образовани, културни по свой собствен начин. Интересно е как се чувствам, докато чета публикациите им. От една страна им се възхищавам и мечтая да ги познавам, от друга страна ме е срам. Мисля си, че ако те могат да прегледат моя блог, ще го отхвърлят супер бързо като поредното клише, понеже техните са... толкова неповторимо готини. От друга страна след вече развития сценарий им се ядосвам и си казвам "ОТКЪДЕ ПЪК НАКЪДЕ ще ме отхвърлят? 'Що пък моят блог да е недостоен за вниманието на тяхна милост? Ега ти тъпаците... седнали и по 5 часа на ден седят и мислят на колко по-оригинални да се направят...."
И накрая... стигам до най-различни изводи. Какъв е смисъла на блога (и на живота:) )? Защо е създаден, каква е целта му, предназначението, идеята, нуждата...?? Целта е каквато аторът сам реши. Кой качва снимчици и се лигави, кой пише поезия, кой проза, кой дневник, кой хули и плюе, все тая. Има само 1 нещо, което по моя критерий определя кой блог е добър или не, а именно доколко е искрен. Искреността е като всяко човешко качество нещо субективно, точно както истината (ооо, сетих се за доц. Вацев, който се опитваше да ме убеди, че той знае АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА, уау...) Което от своя страна пак ме затруднява и точно заради това изпадам в тия състояния на възхищение и агресия към въпросните автори. Понякога ми се струва, че никой не е искрен в нета. Сядаш да пишеш публикация в блога си. Ако идеята на твоя блог е да бъдеш четен и коментиран от много хора... еми, нема да ти повервам, брат. :) Не мога. Самата мисъл, че ще бъдеш прочетен и коментиран поражда в теб явно или неявно желание да оставиш определено впечатление - дали ще е да предизвикаш скандал или да разплачеш някого, или пък демонстративно да покажеш абстрактните си лирически умения... фалш. Всичко е фалш. Еба си нета! Зададох си въпроса: А АЗ ИСКРЕНА ЛИ СЪМ?
Искам ли да разплача някого? Да го убедя, че съм права? Да го накарам да се усмихне?
Нали ако искам да бъда себе си и да си излея нещо тъжно, весело, красиво, глупаво и тежко ще е най-добре да го направя с лист и хартия само за себе си. Само пред себе си. Защо тук?
Знам защо тук :) Защото агресията, която тая в себе си трябва да бъде изсипана в присъствието на много хора. Знам, че само тогава наистина се освобождавам от нея.
Значи всичко си струва, поне за мен. А ако съм успяла да разплача, усмихна или ядосам някого, значи си е струвало и за тях. :)
Знам защо тук :) Защото агресията, която тая в себе си трябва да бъде изсипана в присъствието на много хора. Знам, че само тогава наистина се освобождавам от нея.
Значи всичко си струва, поне за мен. А ако съм успяла да разплача, усмихна или ядосам някого, значи си е струвало и за тях. :)
сряда, 27 май 2009 г.
Most Beautiful Hair Top 12
Добре запознатите с дивата ми страст към КОСА сигурно се чудят защо толкова закъснях с тази класацийка... Ако можех да напиша поема, ода, песен, роман за косата, бих. Но дори и моя интелектуален потенциал не е достатъчен да опише божествеността на красивата мъжка коса. Стига, стига приказки. Ето я класацията, съвсем умишлено подредена с неслучайни позиции :)
12. ЛЮБОМИР КОВАЧЕВ
12. ЛЮБОМИР КОВАЧЕВ
11. RUSSEL CROWE
10. DIEGO LUNA
9. BRANDON BOYD (INCUBUS)
8. GORAN VISNJIC
7. EMILE HIRSCH
6. JAKE GYLLENHAAL - ето тази бемка пък е 56 000 пъти по-красива от тази на Енрике:)
5. HARRY MCVEIGH (WHITE LIES)
4. BRENDON URIE (PANIC AT THE DISCO)
3. KEANU REEVES
2. CHRIS EVANS
И разбира се на първо място, без никаква изненада...GALE HAROLD
Gale Harold... definately THE MOST BEAUTIFUL HAIR property of breathing man:)))) I'm serious, I HAVE NEVER SEEN BETTER LOOKING HAIR IN MY LIFE. Sweetest perfection I wish I could call my own :)
петък, 15 май 2009 г.
Harry McVeigh - closer view
Not half as bad view, huh?
Малко се излага на места с вокалите, buuuut who gives a fuck??! Check out his hands... and his perfect hair. (mmmm)
Ах, как обичам музиканти... които танцуват... & stuff. :)
сряда, 13 май 2009 г.
Letting go
Обещавам си, че един ден, когато се почувствам истински свободна и спокойна по отношение на него, ще си пусна тази песен и ще я пея с цяло гърло.
Запазвам си я за този бленуван (или старателно отбягван и отричан) момент и дотогава се надявам да не се сещам за нея. Всъщност... знаете ли за какво наистина се надявам... Надявам се един ден искрено да ми се дослуша тази песен. Ще бъде ден след много поредни, в които не съм се сещала за него. И като се сетя, ще се усмихна на детските си тревоги, на детската си любов, на притесненията си и на минутите пропилени в плач. Няма да си спомня обидата и огорчението. Ще съм забравила най-страшното - Разочарованието си от него. Ще му пожелая мислено да е щастлив, възможно най-добре и няма да има значение дали е близо или далеч. Когато го видя ще ми се прииска до му кимна и да се усмихна. И мислено в главата ми ще звучи на МАХ "Joey, I'm not angry anymoooooore!" :-) Аааах. Звучи толкова толкова прекрасно.
Чудно ми e, това ли ще е денят, в който ще съм простила и забравила? Is that what "letting go" is? Sleeping in peace, waking up with a smile on your face, silently laughing at your past worries and suffering? Letting go... Defeating the thought of vengeance that's haunted your entire mind, your whole day, each and every second of it, each and every moment, each and every move you make - even those you make in your sleep. Forgetting your irremediable wounds, all the tears, the paranoia, the anxiety. Outgrowing the old you. And all the corrupted things you did or thought or intended. Letting go... Is that what letting go is? If that's letting go... then I'm the farthest thing from it. And until recently I was proud of it. Can you believe that??? I was PROUD of being such unforgiving, selfpunishing, selfish, foolish and ANGRY creature. And I could count 56 thousand reasons to support my position. I still can.
But today I found a small reason that is not even hardly strong enough as the 56 thousand and... it made me change my angle. That song. If I really really really wanna feel the "Joey by Concrete Blonde"-mood some day.... I HAVE TO LET GO.
And I do. God damn it, I do want.
понеделник, 11 май 2009 г.
вторник, 5 май 2009 г.
сряда, 29 април 2009 г.
Happy Birthday!
След свободата си най-много тебе обичам!
И не се сещам за нищо по-хубаво от теб в живота си... Затова ти го пожелавам, всичко това, което си ти за мен, а то е най-ценно, ти го пожелавам. Всеки скръбен миг да ти е белязан с моето присъствие до теб, в най-тъжните си моменти все за мен да се сещаш, да знаеш, че и аз страдам с теб, че идвам към теб, че се завръщам, където и да съм, спасението в мен да виждаш както аз в теб, успехите си с мен да бързаш да споделиш, тревогите ти да изпъждам, смелост да ти давам, както ти на мен, времето, разстоянието и хората, и шума, и частиците в пространството да губят смисъл, ако са против нас, да чувам тишината ти и да те обичам ВИНАГИ! Както ти мен! И въпреки недостатъците ми, и за тях! Всякога и навсякъде!
Честит рожден ден, дреби-беби! :-) :-) :-)
И не се сещам за нищо по-хубаво от теб в живота си... Затова ти го пожелавам, всичко това, което си ти за мен, а то е най-ценно, ти го пожелавам. Всеки скръбен миг да ти е белязан с моето присъствие до теб, в най-тъжните си моменти все за мен да се сещаш, да знаеш, че и аз страдам с теб, че идвам към теб, че се завръщам, където и да съм, спасението в мен да виждаш както аз в теб, успехите си с мен да бързаш да споделиш, тревогите ти да изпъждам, смелост да ти давам, както ти на мен, времето, разстоянието и хората, и шума, и частиците в пространството да губят смисъл, ако са против нас, да чувам тишината ти и да те обичам ВИНАГИ! Както ти мен! И въпреки недостатъците ми, и за тях! Всякога и навсякъде!
Честит рожден ден, дреби-беби! :-) :-) :-)
неделя, 26 април 2009 г.
Either an artist, or a mass murderer
Имам няколка въпроса. И не знам към кого ги отправям... себе си, Бог или някой друг...
Мога ли да живея без справедливост?
Мога ли да игнорирам липсата й и да се престоря, че не ми пречи?
Вярно ли е, че всичко се връща?Ако да, къде ми е възмездието?
Колко точно да чакам, докато "всичко се върне"?
Как да живея дотогава, ако щетите ме задушават?
Да простя?
Кой излъга, че прошката ще помогне? Че ще ми даде мир?
Има ли хора, които не заслужават да им бъде простено?
А такива, които заслужават да умрат?
Как се прави разликата?
Кой я определя?
Как се измерва дълбочината на раните?
Как се компенсира туптящата болка?
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ВЕЧЕ ДА СЪМ ПОЛУЧИЛА СВОЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ И ДА НЕ СЪМ ГО ВИДЯЛА? ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА Е ПРЕД ОЧИТЕ МИ И АЗ ДА НЕ ГО РАЗЛИЧАВАМ?
Моля ви, помогнете ми да видя... и да дишам.
Мога ли да живея без справедливост?
Мога ли да игнорирам липсата й и да се престоря, че не ми пречи?
Вярно ли е, че всичко се връща?Ако да, къде ми е възмездието?
Колко точно да чакам, докато "всичко се върне"?
Как да живея дотогава, ако щетите ме задушават?
Да простя?
Кой излъга, че прошката ще помогне? Че ще ми даде мир?
Има ли хора, които не заслужават да им бъде простено?
А такива, които заслужават да умрат?
Как се прави разликата?
Кой я определя?
Как се измерва дълбочината на раните?
Как се компенсира туптящата болка?
ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ВЕЧЕ ДА СЪМ ПОЛУЧИЛА СВОЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ И ДА НЕ СЪМ ГО ВИДЯЛА? ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДА Е ПРЕД ОЧИТЕ МИ И АЗ ДА НЕ ГО РАЗЛИЧАВАМ?
Моля ви, помогнете ми да видя... и да дишам.
A wonderful caricature of intimacy
And now things can go back to normal. Or to pretending to be normal?
I can hardly find the difference anymore.
I can hardly find the difference anymore.
петък, 24 април 2009 г.
I have the pussy, I make the rules
Mr. Big: I want you. So, ok.Carrie Bradshaw: So really, we're..., we're getting married?
Mr. Big: We're getting married. Should we get you a big diamond?
Carrie Bradshaw: No. No. Just get me a really big closet.
AMEN! :-)
сряда, 22 април 2009 г.
Boiling point part II
My private message to TheOldNihilist:
Hello, ungrateful little prick!
After the free advice, which of course you and your ENOURMOUS intelligence ignored, comes a little inside information. About THE NO-WONDER-BULGARIA... which is the country that saved your uncle's stingy hairy ass while your grandma was being made into liquid soap. There you go, ENJOY: http://www.adl.org/presrele/holna_52/3099-52.asp , http://www.scribd.com/doc/950652/The-Rescue-of-the-Bulgarian-Jews-during-World-War-II , http://www.novinite.com/view_news.php?id=39659. I can go on and on...but since you're tooooooo goooood to be true I'm sure you can handle it.
So instead of playing too smart and too FUNNY (Oooooh Lord! Spare me!) have some education. You can't just start dissing other people's countries no matter how fucked up their people's lives are. Especially if you're FROM THE UNITED STATES! What the fuck, man?! What the fuck... Do you even know where is Bulgaria situated??? Give me a fucking break!
Another thing: if my ego was really that big, I would've been telling you this in public. Just to tickle it a little by seeing how many people have thumbed up my opinion.
Unlike yours.
So...as you can see, Bulgarians still have a good soul and have mercy upon your pathetic character.
About your sense of humor... it's killing me. Your first reply seems more like an apology stitched with a few half high-class words which you probably were checking out in a dictionary before you wrote.
And one more thing, brother... Nihilism is a very stupid philosophy. Suits you.
Have a nice life.
And pray for peace.
Hello, ungrateful little prick!
After the free advice, which of course you and your ENOURMOUS intelligence ignored, comes a little inside information. About THE NO-WONDER-BULGARIA... which is the country that saved your uncle's stingy hairy ass while your grandma was being made into liquid soap. There you go, ENJOY: http://www.adl.org/presrele/holna_52/3099-52.asp , http://www.scribd.com/doc/950652/The-Rescue-of-the-Bulgarian-Jews-during-World-War-II , http://www.novinite.com/view_news.php?id=39659. I can go on and on...but since you're tooooooo goooood to be true I'm sure you can handle it.
So instead of playing too smart and too FUNNY (Oooooh Lord! Spare me!) have some education. You can't just start dissing other people's countries no matter how fucked up their people's lives are. Especially if you're FROM THE UNITED STATES! What the fuck, man?! What the fuck... Do you even know where is Bulgaria situated??? Give me a fucking break!
Another thing: if my ego was really that big, I would've been telling you this in public. Just to tickle it a little by seeing how many people have thumbed up my opinion.
Unlike yours.
So...as you can see, Bulgarians still have a good soul and have mercy upon your pathetic character.
About your sense of humor... it's killing me. Your first reply seems more like an apology stitched with a few half high-class words which you probably were checking out in a dictionary before you wrote.
And one more thing, brother... Nihilism is a very stupid philosophy. Suits you.
Have a nice life.
And pray for peace.
Boiling point
...Днес забелязах в канала си на youtube.com, че някой ми е оставил коментар, който гласи:
TheOldNihilist:
Christ you're from Bulgaria.
No wonder.
Много се зачудих. И се сетих, че отвърнах на коментара на това копеле под един брилянтен клип-пародия на причините за дискриминацията на гейовете. Вижте клипа ето тук: http://www.youtube.com/watch?v=lSfFa44p96o
ОЧЕВИДНО момчето си прави съмсем ясна гавра, на много добро ниво, доста интелигентна. Вижте какво беше написал моя приятeл Нихилистът:
TheOldNihilist(3 weeks ago)
You say two straight parents could ever raise a gay son?Shit, lol Yours did.
How much dick you suck before you made this video?
Което вбеси моята скромна личност и аз се превърнах в онова блъскащо клавиатурата чудовище, което бълва пяна от устата си и не вижда нищо освен мишената, обречена дa страда в простотията и нахалството си! Затова му отговорих:
Galka007 (3 weeks ago)
He certainly hasn't sucked yours. But you wish, right? :) Lemme give you some free advice: Before you decide to comment a video that YOU JUST DONT GET, I suggest you summon all your might and pathetic IQ, and resist it.
След това въпросното същество, което в профила си съобщава, че е горд евреин, ми отвръща:
TheOldNihilist:(2 weeks ago)
Galka007: Take your free advice and shove it up your fucking faggot ass. I'm sure its loose enough to compensate for both the stupidity of your so called "advice" and the size of your ego. If you must know I was joking aswell, but you didn't stop to think about that. A parody mocking in retort to a parody mockery? Could I have actually been joking? You fucking dumbass try and figure out what the person has said before you reply. Otherwise you simply come off as a blithering troglodyte. Fool!
Очевидно, този БЕЗБОЖНО ПРОСТ ИНДИВИД от мъжки пол ПЪРВО е от Щатите, ВТОРО е евреин и ТРЕТО е посмял да пусне дисващ коментар за страната ми КАТО ЧЕ ЛИ ЗНАЕ КЪДЕ Е (вероятно някъде около местоположението на битките на 4тата Световна война ;-) ). Трябва ли наистина до описвам КОЛКО МНОГО МЕ ВБЕСИ ТОВА БЕЗБОЖНО НАХАЛНО ЛАЙНО? И как едвам се удържах и му написах само:
Дали е наясно, че докато Хитлер е правил от баба му течен сапун, НИЕ, В THE-NO-WONDER-BULGARIA, сме спасили къдравия миризлив стиснат гъз на вуйчо му и на още 49 999 като него... He should be kissing my ass and massaging my toes! И още нещо: ШЕГУВАЛ СЕ БИЛ?! Ибаааааааааааааааааа си шегата. Що ли нe ми звучи като такава? Що ли ми звучr като зле закърпено оправдание, скрито зад 3-4 "entelligent" думи, за които е ровил в поне 2 речника. ХА! Американец ще ми дисва БГ! МОЙТА ТЪПА ДЪРЖАВА САМО АЗ ЩЕ СИ Я НАРЕЖДАМ! -----> май трябваше всичко това да му напиша... Много съм го пожалила.
П.С. Дано разберете лафа за Охайо... Рос го знае де.
П.П.С. НИХИЛИЗМА Е НАЙ-ТЪПАТА ФИЛОСОФИЯ... Подхожда на хора без мнение, удобна за измъкване от всяка ситуация без отговорност, напълно лишена от каквато и да е основателност в така наречената пропаганда на безсмислието, което проповядва. И АЗ СПОРЯ С НИХИЛИСТ?! Как ме дразнят "философи", мааааааамка му.
TheOldNihilist:
Christ you're from Bulgaria.
No wonder.
Много се зачудих. И се сетих, че отвърнах на коментара на това копеле под един брилянтен клип-пародия на причините за дискриминацията на гейовете. Вижте клипа ето тук: http://www.youtube.com/watch?v=lSfFa44p96o
ОЧЕВИДНО момчето си прави съмсем ясна гавра, на много добро ниво, доста интелигентна. Вижте какво беше написал моя приятeл Нихилистът:
TheOldNihilist(3 weeks ago)
You say two straight parents could ever raise a gay son?Shit, lol Yours did.
How much dick you suck before you made this video?
Което вбеси моята скромна личност и аз се превърнах в онова блъскащо клавиатурата чудовище, което бълва пяна от устата си и не вижда нищо освен мишената, обречена дa страда в простотията и нахалството си! Затова му отговорих:
Galka007 (3 weeks ago)
He certainly hasn't sucked yours. But you wish, right? :) Lemme give you some free advice: Before you decide to comment a video that YOU JUST DONT GET, I suggest you summon all your might and pathetic IQ, and resist it.
След това въпросното същество, което в профила си съобщава, че е горд евреин, ми отвръща:
TheOldNihilist:(2 weeks ago)
Galka007: Take your free advice and shove it up your fucking faggot ass. I'm sure its loose enough to compensate for both the stupidity of your so called "advice" and the size of your ego. If you must know I was joking aswell, but you didn't stop to think about that. A parody mocking in retort to a parody mockery? Could I have actually been joking? You fucking dumbass try and figure out what the person has said before you reply. Otherwise you simply come off as a blithering troglodyte. Fool!
Очевидно, този БЕЗБОЖНО ПРОСТ ИНДИВИД от мъжки пол ПЪРВО е от Щатите, ВТОРО е евреин и ТРЕТО е посмял да пусне дисващ коментар за страната ми КАТО ЧЕ ЛИ ЗНАЕ КЪДЕ Е (вероятно някъде около местоположението на битките на 4тата Световна война ;-) ). Трябва ли наистина до описвам КОЛКО МНОГО МЕ ВБЕСИ ТОВА БЕЗБОЖНО НАХАЛНО ЛАЙНО? И как едвам се удържах и му написах само:
Galka007(3 hours ago)
Ah. Now I see. I wondered what the fuck did your comment in my channel mean ...then I remembered your pathetic nickname. I see that you're a Jew. A PROUD JEW ;) Well, you're pretty poor in history. Otherwise you'd respect me more. You really should.
1st of all: I'M A FEMALE. 2nd: I'm not a lesbian, nor a bisexual. I just HATE people's ignorance and intolerance - it's fucking ugly. And 3rd: YOU WERE JOKING??? That's a fine sense of humor! WHERE R U FROM? OHIO?
1st of all: I'M A FEMALE. 2nd: I'm not a lesbian, nor a bisexual. I just HATE people's ignorance and intolerance - it's fucking ugly. And 3rd: YOU WERE JOKING??? That's a fine sense of humor! WHERE R U FROM? OHIO?
Дали е наясно, че докато Хитлер е правил от баба му течен сапун, НИЕ, В THE-NO-WONDER-BULGARIA, сме спасили къдравия миризлив стиснат гъз на вуйчо му и на още 49 999 като него... He should be kissing my ass and massaging my toes! И още нещо: ШЕГУВАЛ СЕ БИЛ?! Ибаааааааааааааааааа си шегата. Що ли нe ми звучи като такава? Що ли ми звучr като зле закърпено оправдание, скрито зад 3-4 "entelligent" думи, за които е ровил в поне 2 речника. ХА! Американец ще ми дисва БГ! МОЙТА ТЪПА ДЪРЖАВА САМО АЗ ЩЕ СИ Я НАРЕЖДАМ! -----> май трябваше всичко това да му напиша... Много съм го пожалила.
П.С. Дано разберете лафа за Охайо... Рос го знае де.
П.П.С. НИХИЛИЗМА Е НАЙ-ТЪПАТА ФИЛОСОФИЯ... Подхожда на хора без мнение, удобна за измъкване от всяка ситуация без отговорност, напълно лишена от каквато и да е основателност в така наречената пропаганда на безсмислието, което проповядва. И АЗ СПОРЯ С НИХИЛИСТ?! Как ме дразнят "философи", мааааааамка му.
сряда, 15 април 2009 г.
Death - 3:19 - 3:30
Обичам чувството, което ме обзема, когато намеря нова група, на която да се радвам... Мрачното време става слънчево, времето се отмерва с броя на плейовете на песните и не стига да им се наслушам, пея си ги даже преди да заспя,... крачките ми придобиват синхронно на ритъма темпо и ми се струва, че ако хората знаеха точно колко хубава песен слушам щяха да ми се молят да им я пусна... Точно като влюбване: изпитваш страхотна тръпка да си пуснеш парчето, затваряш очи на най-хубавите места и ти се иска да изтъпанчиш 10-метрови тонколони из целия град, за да я чуеш възможно най-силно и да кънти отвсякъде. И точно като при влюбването, никога не ти стига.
Така се чувствам днес :-) Оказва се, че в средата на януари тази година дебютния си албум е издала една доста обещаваща според моите вкусове групичка. От Лондон. Ммммм, Лондонски алтърнатив... delicious, нали? Meet... WHITE LIES. Доста готино име с доста хубаво първо впечатление.
Разбира се, малко съм позакъсняла, но групата все още си е новичка. И песните им са..... WOW! Последния път, когато казах това за алтърнатив рок група беше миналия ноември за Kings Of Leon - it's been awhile. Странното е, че първия път като ги чух ми заприличаха по звучене на една старичка друга група, пак британска - Joy Division. Не мога да обясня защо, мисля, че заради разтъсващия глас на вокалиста и мрачното му излъчване... А и текстовете им са доста Ian Curtis... И днес най-изненадващо видях, че и друг youtube потребител ги разпознава като последователи на Joy Division побързах да му кажа, че не е сам. Останалите фенове обаче изглежда намират прилика със стилът на The Killers. Нееееее знам. Знам, че се влюбих в музиката на WHITE LIES, в текстовете им, звученето им, в барабаниста им, във вокалиста... Нужно ли е да споменавам, че е fucking hot as hell and I'd *&%$ him any given day... :))) (трябва да направя една класацийка на мъже... ама за това по-нататък) So... meet the reason I'm smiling today, my new love, the stunning third single of their album: TO LOSE MY LIFE
Така се чувствам днес :-) Оказва се, че в средата на януари тази година дебютния си албум е издала една доста обещаваща според моите вкусове групичка. От Лондон. Ммммм, Лондонски алтърнатив... delicious, нали? Meet... WHITE LIES. Доста готино име с доста хубаво първо впечатление.
Разбира се, малко съм позакъсняла, но групата все още си е новичка. И песните им са..... WOW! Последния път, когато казах това за алтърнатив рок група беше миналия ноември за Kings Of Leon - it's been awhile. Странното е, че първия път като ги чух ми заприличаха по звучене на една старичка друга група, пак британска - Joy Division. Не мога да обясня защо, мисля, че заради разтъсващия глас на вокалиста и мрачното му излъчване... А и текстовете им са доста Ian Curtis... И днес най-изненадващо видях, че и друг youtube потребител ги разпознава като последователи на Joy Division побързах да му кажа, че не е сам. Останалите фенове обаче изглежда намират прилика със стилът на The Killers. Нееееее знам. Знам, че се влюбих в музиката на WHITE LIES, в текстовете им, звученето им, в барабаниста им, във вокалиста... Нужно ли е да споменавам, че е fucking hot as hell and I'd *&%$ him any given day... :))) (трябва да направя една класацийка на мъже... ама за това по-нататък) So... meet the reason I'm smiling today, my new love, the stunning third single of their album: TO LOSE MY LIFE
Гласът му направо ме влудява. Ето и линк към оригиналното видео: http://www.vbox7.com/play:3b78e7df
Вторият им сингъл за мен е вече безсмъртен. Адски добра песен. А бе момчетата са страхотни... Вижте сами live-изпълнението им на DEATH:
Линк към оригиналното видео: http://www.vbox7.com/play:1f16e05d
Препоръчвам горещо още:
E.S.T. - http://www.youtube.com/watch?v=1SGmBjNzPCM !!!
FAREWELL TO FAIRGROUND - http://www.vbox7.com/play:2dfa6d02
UNFINISHED BUSINESS - http://www.vbox7.com/play:fe208d0e
Интересното е, че във всяка от посочените песни се споменава непременно die, kill, blood или death, но не звучат suicidal. Damn it, I love these guys :)
вторник, 14 април 2009 г.
Top 3 QAF scenes
I've been wanting to do this for such long time :)
Position #3:
Brian: The club's packed tonight. A line all the way around the block.
Justin: Great.
Brian: Barely any room on the dance floor.
Justin: Whatever else happens, by all means, keep on dancing.
Brian:What about you, dear? How was your evening?
Justin: Not nearly as exciting as yours. I spent it here. Alone. Thinking. And don't say "Always a dangerous sign." I made some decisions.
Brian: About what?
Justin: My life.
Brian: Ah.
Justin: What I want.
Brian: I thought you'd already worked that out. You were gonna live off your considerable Hollywood wealth and try your hand at being an artist.
Justin: Why are you making fun of me?
Brian: I'm not making fun. You're making me fucking nervous as hell. Just tell me what you want... what you've decided. And we can go to bed... and fuck.
Justin: You already know what I want. I've already told you.
Brian: That's right. You have. A husband, a family, a home, all the things that make life worth living.
Justin: Would you fucking cut it out? Just stop it!... And I know you can't give me those things.
Brian: Not 'can't'. Can't implies that I'm incapable. It's that I won't.
Justin: I accept that. I suppose it's why I've always loved you.
Brian: Oh! Oh, the untameable beast...
Justin: But to be a couple, both people have to want the same things. To move in the same direction. If they can't or.. or won't.. they really have nowhere to go.
Brian: Probably not.
Justin: Then why are we still doing this if we both know it's never gonna work?
Brian: Damned if I know.
[QAF 507]
Position #2:
Justin: Cut it out! There are other things!
Brian: Picnics... flowers... violin music.
Justin: He loves me.
Brian: ...Your dreamy-eyed school boy.
Justin: In ways that you can't.
Brian: In ways that I won't.
Justin: He says I'm all he wants.
Brian: They're still using that one?
Justin: It's more than you ever said...
Brian: And it's more than I ever will. So... what the fuck are you still doing here?
Justin: Would you care if I wasnt?
Brian: It's your call where you wanna be. You decide.
[QAF 220]
Position #1:
Brian: Well, Mikey.. congratulations.
Michael: For what?!
Brian: You won. To the spoiler goes the victory.
Michael: I don't know what you're talking about.
Brian: Of course you don't. No-one plays dewy-eyed innocent better than you. Although, at 34, you're getting a bit long in the tooth for short pants.
Michael: Speaking of outgrowing your act.. nothing's more pathetic to use one of your favourite words than an over-the-hill club boy.
Brian: You infected him... with your petty bourgeois, mediocre, conformist, assimilationist life! Thanks to you, he's got visions - babies, weddings, white picket fences, dancing,... in his blond little head!
Michael: And you think I put them there???
Brian: Before you and your husband tied the noose around your necks, he was perfectly happy! And now he's a defector... just like the rest of you!
Michael: He was NEVER perfectly happy! Waiting for years for you to say "I love you.", "You're the only one I want."...
Brian: That's NOT who I am!
Michael: Don't we all know?!
Brian: And now he's here in your house...
Michael: It's a home.
Brian: It's a farce! It's a freak show!
Michael: Call it what you want, I honestly don't care. But he didn't leave because I 'infected' him. He left because of you. WHO WOULDN'T?
[QAF 507]
Position #3:
Brian: The club's packed tonight. A line all the way around the block.
Justin: Great.
Brian: Barely any room on the dance floor.
Justin: Whatever else happens, by all means, keep on dancing.
Brian:What about you, dear? How was your evening?
Justin: Not nearly as exciting as yours. I spent it here. Alone. Thinking. And don't say "Always a dangerous sign." I made some decisions.
Brian: About what?
Justin: My life.
Brian: Ah.
Justin: What I want.
Brian: I thought you'd already worked that out. You were gonna live off your considerable Hollywood wealth and try your hand at being an artist.
Justin: Why are you making fun of me?
Brian: I'm not making fun. You're making me fucking nervous as hell. Just tell me what you want... what you've decided. And we can go to bed... and fuck.
Justin: You already know what I want. I've already told you.
Brian: That's right. You have. A husband, a family, a home, all the things that make life worth living.
Justin: Would you fucking cut it out? Just stop it!... And I know you can't give me those things.
Brian: Not 'can't'. Can't implies that I'm incapable. It's that I won't.
Justin: I accept that. I suppose it's why I've always loved you.
Brian: Oh! Oh, the untameable beast...
Justin: But to be a couple, both people have to want the same things. To move in the same direction. If they can't or.. or won't.. they really have nowhere to go.
Brian: Probably not.
Justin: Then why are we still doing this if we both know it's never gonna work?
Brian: Damned if I know.
[QAF 507]
Position #2:
Justin: Cut it out! There are other things!
Brian: Picnics... flowers... violin music.
Justin: He loves me.
Brian: ...Your dreamy-eyed school boy.
Justin: In ways that you can't.
Brian: In ways that I won't.
Justin: He says I'm all he wants.
Brian: They're still using that one?
Justin: It's more than you ever said...
Brian: And it's more than I ever will. So... what the fuck are you still doing here?
Justin: Would you care if I wasnt?
Brian: It's your call where you wanna be. You decide.
[QAF 220]
Position #1:
Brian: Well, Mikey.. congratulations.
Michael: For what?!
Brian: You won. To the spoiler goes the victory.
Michael: I don't know what you're talking about.
Brian: Of course you don't. No-one plays dewy-eyed innocent better than you. Although, at 34, you're getting a bit long in the tooth for short pants.
Michael: Speaking of outgrowing your act.. nothing's more pathetic to use one of your favourite words than an over-the-hill club boy.
Brian: You infected him... with your petty bourgeois, mediocre, conformist, assimilationist life! Thanks to you, he's got visions - babies, weddings, white picket fences, dancing,... in his blond little head!
Michael: And you think I put them there???
Brian: Before you and your husband tied the noose around your necks, he was perfectly happy! And now he's a defector... just like the rest of you!
Michael: He was NEVER perfectly happy! Waiting for years for you to say "I love you.", "You're the only one I want."...
Brian: That's NOT who I am!
Michael: Don't we all know?!
Brian: And now he's here in your house...
Michael: It's a home.
Brian: It's a farce! It's a freak show!
Michael: Call it what you want, I honestly don't care. But he didn't leave because I 'infected' him. He left because of you. WHO WOULDN'T?
[QAF 507]
понеделник, 13 април 2009 г.
Delusions
Когато живееш в кутия ти се струва, че тя е истинският свят.
Чак когато излезеш от нея обаче виждаш, че небето не е таванът й. И разбираш, че си живял в кутия.
P.S. Заблудата на първо място. :-)
Чак когато излезеш от нея обаче виждаш, че небето не е таванът й. И разбираш, че си живял в кутия.
P.S. Заблудата на първо място. :-)
петък, 10 април 2009 г.
Silence Must Be Heard Part I
Имам един приятел... От онези, с които нямаш нужда да се чуваш по телефона всеки ден, нямаш нужда да виждаш всеки уикенд, нямаш нужда от присъствието им или думите им. Чувствата ми към него нямат нищо общо с каквато и да е нужда.Отношенията ми с него са отвъд разбиранията, на едно различно неясно ниво.Отношенията ми с него са ... като безмълвна разходка по булевард "Руски". :-) Тази странна ивица, която разделя двете посоки на движението. Колите от едната страна се движат противоположно на тези от другата. Шумно е и е мръсно на уличните платна. А ивицата по средата е винаги чиста. Осеяна с надвесени дървета, храстчета, треви и малки безобидни животинки.Толкова е особено - като да стъпиш в зелен парк по средата на сметище. Така се чувствам, когато съм с него: шумът, мръсотията, движението на частиците в едната и в другата посока, оборотите на ежедневието, ВСИЧКО, което се случва извън мен и него... остава отстрани. А там където сме аз и той е тихо, красиво, естествено, зелено, свежо. Безопасно.Мога да мълча с него с години. Не е нужно да ми говори. Не искам да ми говори, нямам нужда от думите му. Той знае. Знае как с тишина да ме накара да почувствам всичко, което иска да ми каже. Знае всичко за мен, всеки мой недостатък, всяка моя грешка, предателствата, лъжите, благородствата, жертвите. Знам, че знае, макар че никога не ги е посочвал. И знам, че не ме съди. Той ми е приятел и заради тях. Няма нужда да го изрича. Всъщност... колкото повече мълчи, толкова повече ме кара да вярвам, че разходката по ивицата на булевард "Руски" никога няма да се промени. И шумът, движението, мръсотията, боклуците, частиците винаги ще бъдат отстрани, когато съм с него. А той ще ми се усмихва. И ще мълчи.
понеделник, 6 април 2009 г.
Resist
Понякога, когато се прибирам късно вечер ми се струва, че го виждам легнал пред вратата ми. Причува ми се тих плач и разкаяние.
Понякога, когато ставам през нощта за чаша вода ми се струва, че тропа на вратата, драска и плаче отвън. Моли ме да го пусна да влезе, за да се опита да ме накара да му повярвам. Понякога ми се струва, че ще изскочи зад ъгъла и ще ме сграбчи за раменете. Ще ме разтърси и ще ме погледне с онзи поглед, с който мислех, че само мен е гледал. Понякога се вглеждам в телефона си и почти ми се струва, че е позвънил и е той! Хлипащ, борещ се със сълзите си, молещ да го приема. Понякога го сънувам... как ме гледа и плаче. Няма сили даже да ми се извини.
Понякога, когато ставам през нощта за чаша вода ми се струва, че тропа на вратата, драска и плаче отвън. Моли ме да го пусна да влезе, за да се опита да ме накара да му повярвам. Понякога ми се струва, че ще изскочи зад ъгъла и ще ме сграбчи за раменете. Ще ме разтърси и ще ме погледне с онзи поглед, с който мислех, че само мен е гледал. Понякога се вглеждам в телефона си и почти ми се струва, че е позвънил и е той! Хлипащ, борещ се със сълзите си, молещ да го приема. Понякога го сънувам... как ме гледа и плаче. Няма сили даже да ми се извини.
Понякога нощем слушам музика на терасата си и гледам небето... Спомням си защо не вярвам на обещания от падащи звезди.
Има сутрини, в които се събуждам с мисълта за него... С равносметка: какво дадох, какво получих, какво искам. Има дни, в които не се сещам за него, не помня даже извивките на лицето му... до момента, в който вървя по коридора към входната врата. Тогава си спомням. Всичко си спомням. И ми се струва, че цял ден само за него съм си мислела и съм се лъгала, че не е бил във всяка мисъл, във всяка представа, всяко заключение.
Понякога си мечтая да прослуша дискографията на Депеш и да разбере толкова много за мен. Неща, които се опитвах да му покажа, крещях за тях, а той никога не разбираше. Не чуваше.
Не мога да преценя до колко всички тези неща са като миражи в съзнанието ми и до колко са желания. Понякога мисля, че мечтая за тях. Мечтая да го намеря през вратата, да звънне по телефона, да тича след мен плачейки... Мечтая за тях, да се случат и да изпробвам себе си, да устоя, да си тръгна! Не да избягам, а да си тръгна. Да преглътна надигащия се рев в мен, когато се изправи пред мен с насълзени очи, да заглуша виковете си с хладен тон, да го гледам в очите без да плача, без лицето ми се изкриви в тъжна гримаса. Да възпра юмруците си, да приглуша клетвите и да си тръгна.
АЗ да си тръгна. Да устоя на сбъднатата мечта ... и да си тръгна от нея.
Apocalyptica - Until It Sleeps
Има сутрини, в които се събуждам с мисълта за него... С равносметка: какво дадох, какво получих, какво искам. Има дни, в които не се сещам за него, не помня даже извивките на лицето му... до момента, в който вървя по коридора към входната врата. Тогава си спомням. Всичко си спомням. И ми се струва, че цял ден само за него съм си мислела и съм се лъгала, че не е бил във всяка мисъл, във всяка представа, всяко заключение.
Понякога си мечтая да прослуша дискографията на Депеш и да разбере толкова много за мен. Неща, които се опитвах да му покажа, крещях за тях, а той никога не разбираше. Не чуваше.
Не мога да преценя до колко всички тези неща са като миражи в съзнанието ми и до колко са желания. Понякога мисля, че мечтая за тях. Мечтая да го намеря през вратата, да звънне по телефона, да тича след мен плачейки... Мечтая за тях, да се случат и да изпробвам себе си, да устоя, да си тръгна! Не да избягам, а да си тръгна. Да преглътна надигащия се рев в мен, когато се изправи пред мен с насълзени очи, да заглуша виковете си с хладен тон, да го гледам в очите без да плача, без лицето ми се изкриви в тъжна гримаса. Да възпра юмруците си, да приглуша клетвите и да си тръгна.
АЗ да си тръгна. Да устоя на сбъднатата мечта ... и да си тръгна от нея.
Apocalyptica - Until It Sleeps
неделя, 29 март 2009 г.
петък, 27 март 2009 г.
The best of us can find happiness in misery.
Well, I guess I'm just not one of the best... Днес ми се иска да поговоря малко точно за мизерията. Не нещастието, а точно и именно мизерията.
Мизерията, която ми пречи да заспя вечер или ако заспя, да се усмихна сутрин. Мразя тази мизерия. Мразя начинът, по който непрекънато като дразнеща аларма на кола ми напомня за себе си... когато отварям хладилника, когато отварям гардероба, когато гледам телевизия, когато проверявам пощата... Когато минавам през коридора на апартамента ми, я виждам да ме гледа нагло, застанала между старите ми обувки и ботушите ми с несменени капачки... Виждам я на празната ми тоалетка за козметика, до свършващия балсам за коса, на масата в хола... Следи ме. Върви след мен дори когато пресичам улицата. Дори когато гледам небето и мечтая да отида на море. Виждам името й написано на челото ми като се погледна в огледалото. Виждам я най-ясно в отражението си на витрините на магазините. Седи до мен. Винаги до мен. Не ме напуска нито за секунда. Напомня ми да си сметна предварително сумата за покупките, за да ми стигнат парите. Подиграва ми се когато влизам в хубав магазин, защото не разбира самоизтезанието ми. Мизерията... на жп гарата... на будките за закуски... върху старите дрехи на майка ми, в погледа ми когато се прибирам пеша от работа. Мизерия, която е впила устни в моите и взима дъха ми. Мразя я! Мразя да я виждам навсякъде, да я усещам по ръцете си... Да я виждам в кутийките за лекарства на баба ми, по грубите ръце на дядо ми... Сляла се е с всичко. Дори и с мен. Личи си във всеки мой поглед, шуми при всяка моя мисъл и заглушава всичките ми мечти... Завира с пълна пара в собствената ми вина. Вина, че съм се помъчила да я забравя за час или два. Ври, кипи, облива ме, залива ме. Задушава ме от безсилие, пълни очите ми със сълзи. Мизерията е сериен убиец... завързва ръцете ми, удушва вярата ми, пребива оптимизма ми, унищожава всичките ми мечти една по една, отравя самочувствието ми и разчленява всеки мой опит да се съвзема. Не ме оставя сама нито за миг. Винаги до мен. Винаги до мен.
Мразя я. Не ме вини, че търся начини да я изгоня... и ставам все по-готова на всичко.
Мизерията, която ми пречи да заспя вечер или ако заспя, да се усмихна сутрин. Мразя тази мизерия. Мразя начинът, по който непрекънато като дразнеща аларма на кола ми напомня за себе си... когато отварям хладилника, когато отварям гардероба, когато гледам телевизия, когато проверявам пощата... Когато минавам през коридора на апартамента ми, я виждам да ме гледа нагло, застанала между старите ми обувки и ботушите ми с несменени капачки... Виждам я на празната ми тоалетка за козметика, до свършващия балсам за коса, на масата в хола... Следи ме. Върви след мен дори когато пресичам улицата. Дори когато гледам небето и мечтая да отида на море. Виждам името й написано на челото ми като се погледна в огледалото. Виждам я най-ясно в отражението си на витрините на магазините. Седи до мен. Винаги до мен. Не ме напуска нито за секунда. Напомня ми да си сметна предварително сумата за покупките, за да ми стигнат парите. Подиграва ми се когато влизам в хубав магазин, защото не разбира самоизтезанието ми. Мизерията... на жп гарата... на будките за закуски... върху старите дрехи на майка ми, в погледа ми когато се прибирам пеша от работа. Мизерия, която е впила устни в моите и взима дъха ми. Мразя я! Мразя да я виждам навсякъде, да я усещам по ръцете си... Да я виждам в кутийките за лекарства на баба ми, по грубите ръце на дядо ми... Сляла се е с всичко. Дори и с мен. Личи си във всеки мой поглед, шуми при всяка моя мисъл и заглушава всичките ми мечти... Завира с пълна пара в собствената ми вина. Вина, че съм се помъчила да я забравя за час или два. Ври, кипи, облива ме, залива ме. Задушава ме от безсилие, пълни очите ми със сълзи. Мизерията е сериен убиец... завързва ръцете ми, удушва вярата ми, пребива оптимизма ми, унищожава всичките ми мечти една по една, отравя самочувствието ми и разчленява всеки мой опит да се съвзема. Не ме оставя сама нито за миг. Винаги до мен. Винаги до мен.
Мразя я. Не ме вини, че търся начини да я изгоня... и ставам все по-готова на всичко.
сряда, 25 март 2009 г.
Dance... until your lungs give up!
Аххх, какви хубави ръкавички! ;-)Трудно е да се откъсне поглед от него, нали? Което ме навежда над мисълта колко е трудно да се гледат излагациите на мъжете по нашенските клубове. Не съм вярвала, че един ден ще го кажа, но... в чалга-заведенията положението е по - добро. Може би защото там мъжете знаят какво правят! :) И ако могат да въртят задник, се вписват перфектно. Но по останалите заведения положението е трагично!!! Някои да каже на бедните същества (мъжете), че ако не могат да танцуват, ПО-ДОБРЕ ДА НЕ СЕ ОПИТВАТ :-) И колкото и да боли, трябва да уточня, че да можеш да танцуваш, значи да правиш КООРДИНИРАНИ, РИТМИЧНИ, ПОНЕ СНОСНО ИЗГЛЕЖДАЩИ НЕВУЛГАРНИ ДВИЖЕНИЯ. Поклащането на главата тип 50 Cent е даже за предпочитане пред извънземни действия с ръцете и лицето. Тъжно е, повечето мъже в България не могат да танцуват. Мечтая си за перфектен партньор на дансинга, който няма да ме настъпва, повлича, размята или... плаши. Една вечер дано... ;-)
вторник, 24 март 2009 г.
It ain't easy
:-) Who would've thought? Аз и блог... Мамка му, така страшно е, както пред бял лист. И еднакво трудно. Недейте да имате прекалено големи очаквания към мен. Предпочитам да изненадвам, отколкото да разочаровам :-) Време е да постъпя като учтив блогър и да ви посрещна подобаващо:
ДОБРЕ ДОШЛИ НА СТРАНИЦАТА НА МОЯ АБСОЛЮТНО НИКОМУ НЕОБХОДИМ И, НАДЯВАМ СЕ, ВЪПРЕКИ ТОВА INTERESTING-TO-BECOME БЛОГ. Вероятно ще говоря по доста несвързани смислово и тематично теми, но се надявам след всеки нов пост да кликате close с усмивка. Или поне с одобрително кимане :-)
Жалко, че не можете да видите как се изчервявам пред монитора (брей, тия блогъри са доста смели хора...). И за да избегна повече празнословие, мисля да започвам...
Роси би се нацупила, че започвам блога с тема за МЪЖЪТ СКОРПИОН.
Случайно блуждаейки в сайта на Космополитън попаднах на любима моя тема: Скорпионите. Хах, странно е как такива омразни ми обекти могат да бъдат в основата на любимата ми тема. Ето линк за въпросната статия: http://www.cosmopolitan.bg/horoskop/p3_506_0.html
Но по-интригуващото са всъщност коментарите по нея на читатели. Приличат на бойно поле между самонадеяни и/или наранени скорпиони и... наранени жени. Това би трябвало също да е аргумент на бедните пострадали жени: противно на тяхното мнение (а именно, че мъжете Скорпиони са СТРАХОООТНИ) имат само самите мъже Скорпиони и жени на Скорпиони, които още не са... захапали дръвцето. Нооооо съм почти убедена, че ще го эахапят. И то рязко. Защото така става в живота на Скорпиона - един ден си влюбен и щастливо сгоден, пиеш бира и пътуваш с градския транспорт, а на другия ден... прааааааас! - не знаеш кой си. Знаеш само, че си много влюбен в друга и малко влюбен в най-добрата й приятелка, искаш промяна и да разбереш себе си. Ама шизофренията не се разбира - тя има нужда от лечение. Да ме прощават Скорпионите, ако още четат - малко се поувлякох :-) По темата за статията в Космополитън: по-верни характеристики за мъжът скорпион са написали мацките в коментарите, а не авторите на статията. Като например важно е да се знае, че най-големият афродизиак на мъжа Скорпион е ... очакването. Колкото повече чакане и очакване с предизвестен край (а именно креватен) изпитва, толкова повече се екзалтира, респективно се влюбва, НО САМО ЗА МОМЕНТА (че при Скорпионът всичко се отнася само за момента, не принципно) и ви желае. Мъжете Скорпиони са ужасно объркани същества, по-объркани и от най-обърканата жена. Уж са съэдадени за сериозна връэка, пък едвам удържат безраэборните си чувства. Уж знаят, че са родени, за да бъдат велики, а някакси си остават с единствения етикет "Велики в секса". Стабилни и лабилни, знаещи и неосъэнати, добри и зли, целенасочени и дезориентирани, израснали и изостанали. Пълни с противоречия, неяснота, слабост прикрита под садистична сила, твърде високо съдържание на комлекси прикрити зад пронизващ, труден за разгадаване поглед. Положителните им черти са трудни за ясно обособяване, за разлика от хилядите им негативни качества. :-) Бих казала, че най-хубавата им черта, както за самите тях, така и за околните е магнетизмът. Това излъчване, този поглед, държание, жестове... Всичко крещи: СЕКС!!! Някакси... има нещо в тях на пръв поглед, нали? Нещо теглещо и примамващо. Нещо неясно, но го има.
Хубавото е, момичета, че рано или къно, мъжът Скорпион ви се изяснява и става предвидим дори в мислите си. Въпросът е обаче какво ви коства докато го научите? И струва ли си? Дали си струва зависи от личните ви намерения и цели спрямо него. В повечето случаи: не. Това е моят авторски хороскоп за мъжът Скорпион. Не се сърдете, ако съм твърде крайна - такава съм си - тепърва ще видите. И всички, които усещат, че залитат по мъж Скорпион, ще посъветвам: RUN! RUN FOR YOUR LIFE!
Бягайте преди съвсем да изглупеете и да повярвате на глупостите им, в които даже те самите не вярват! Бягайте преди представата ви за тях, да стане по-силна от истината за същността им! Бягайте преди да изгубите някой орган... ;-)
ДОБРЕ ДОШЛИ НА СТРАНИЦАТА НА МОЯ АБСОЛЮТНО НИКОМУ НЕОБХОДИМ И, НАДЯВАМ СЕ, ВЪПРЕКИ ТОВА INTERESTING-TO-BECOME БЛОГ. Вероятно ще говоря по доста несвързани смислово и тематично теми, но се надявам след всеки нов пост да кликате close с усмивка. Или поне с одобрително кимане :-)
Жалко, че не можете да видите как се изчервявам пред монитора (брей, тия блогъри са доста смели хора...). И за да избегна повече празнословие, мисля да започвам...
Роси би се нацупила, че започвам блога с тема за МЪЖЪТ СКОРПИОН.
Случайно блуждаейки в сайта на Космополитън попаднах на любима моя тема: Скорпионите. Хах, странно е как такива омразни ми обекти могат да бъдат в основата на любимата ми тема. Ето линк за въпросната статия: http://www.cosmopolitan.bg/horoskop/p3_506_0.html
Но по-интригуващото са всъщност коментарите по нея на читатели. Приличат на бойно поле между самонадеяни и/или наранени скорпиони и... наранени жени. Това би трябвало също да е аргумент на бедните пострадали жени: противно на тяхното мнение (а именно, че мъжете Скорпиони са СТРАХОООТНИ) имат само самите мъже Скорпиони и жени на Скорпиони, които още не са... захапали дръвцето. Нооооо съм почти убедена, че ще го эахапят. И то рязко. Защото така става в живота на Скорпиона - един ден си влюбен и щастливо сгоден, пиеш бира и пътуваш с градския транспорт, а на другия ден... прааааааас! - не знаеш кой си. Знаеш само, че си много влюбен в друга и малко влюбен в най-добрата й приятелка, искаш промяна и да разбереш себе си. Ама шизофренията не се разбира - тя има нужда от лечение. Да ме прощават Скорпионите, ако още четат - малко се поувлякох :-) По темата за статията в Космополитън: по-верни характеристики за мъжът скорпион са написали мацките в коментарите, а не авторите на статията. Като например важно е да се знае, че най-големият афродизиак на мъжа Скорпион е ... очакването. Колкото повече чакане и очакване с предизвестен край (а именно креватен) изпитва, толкова повече се екзалтира, респективно се влюбва, НО САМО ЗА МОМЕНТА (че при Скорпионът всичко се отнася само за момента, не принципно) и ви желае. Мъжете Скорпиони са ужасно объркани същества, по-объркани и от най-обърканата жена. Уж са съэдадени за сериозна връэка, пък едвам удържат безраэборните си чувства. Уж знаят, че са родени, за да бъдат велики, а някакси си остават с единствения етикет "Велики в секса". Стабилни и лабилни, знаещи и неосъэнати, добри и зли, целенасочени и дезориентирани, израснали и изостанали. Пълни с противоречия, неяснота, слабост прикрита под садистична сила, твърде високо съдържание на комлекси прикрити зад пронизващ, труден за разгадаване поглед. Положителните им черти са трудни за ясно обособяване, за разлика от хилядите им негативни качества. :-) Бих казала, че най-хубавата им черта, както за самите тях, така и за околните е магнетизмът. Това излъчване, този поглед, държание, жестове... Всичко крещи: СЕКС!!! Някакси... има нещо в тях на пръв поглед, нали? Нещо теглещо и примамващо. Нещо неясно, но го има.
Хубавото е, момичета, че рано или къно, мъжът Скорпион ви се изяснява и става предвидим дори в мислите си. Въпросът е обаче какво ви коства докато го научите? И струва ли си? Дали си струва зависи от личните ви намерения и цели спрямо него. В повечето случаи: не. Това е моят авторски хороскоп за мъжът Скорпион. Не се сърдете, ако съм твърде крайна - такава съм си - тепърва ще видите. И всички, които усещат, че залитат по мъж Скорпион, ще посъветвам: RUN! RUN FOR YOUR LIFE!
Бягайте преди съвсем да изглупеете и да повярвате на глупостите им, в които даже те самите не вярват! Бягайте преди представата ви за тях, да стане по-силна от истината за същността им! Бягайте преди да изгубите някой орган... ;-)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
