Even shadows have shadows

I stand alone, burned every bridge over the troubled water. I'm no longer hiding from my personality disorder. A stronger tide is coming. I've been running, trying to function fine with out my mind climbing out this fucking corner.
I was born a thorn, away from the rotten petals... A forgotten rebel... craft in the absence of heaven's heavy hands to develop an evident level of benevolence. So it's probably better I sold my soul to the devil. This is a message to anyone I met that thinks they know me:
"Don't pretend to understand none of the issues that I'm holding!"
I was in a rush to grow up. Look, Mom, no cuts! Just a stomach in disgust and the fear that I might go nuts this year. If I don't slow up I'll see you on my way. One day this shit'll kill me but I guess that it's OK...
I've lost all faith in a world so full of hate and I don't fucking love music - I just use it to escape.
I'm caught between wanting to punch someone in the face and putting a bullet in my head to leave the human race. Everything takes its toll but there's no tolls I can take. I haven't yet found a good reason to be awake. Introducing the corroded bumps I hide behind my smile. I'm angry at the universe for the way she treats me now... and keeps me down, stealing all my energy... I'm feeling like my enemy, concealing my identity, not dealing with my tendencies, I peel the skin and then I squeeze the real imprinted hand cause he's not human in this century. I'm kneeling to the entity. Who built this penitentiar as filthy as a centipede? And guilt was in his sense cause he was willing to just let me bleed while I wore a game face. In 10 years don't check for me -I'll be in the same place. This planet's just an over-populated mental hospital: each zombie walk around constitutes another obstacle.
So here it is, I'm finally coming out my shell. All 19 years of my life have been in conflict with myself. I'm insecure by every facet of my existence: from my addictions to the condition I choose to live in. Who you kidding? I suffer from excess anxiety, a product of pollution in American society. Stare into my eyes and see the hell that burns inside my mind and I no longer have an ego I can hide behind.
But I've been trying disregarding my insanity. Every form of art isolates us from humanity. But it's provoked against being force fed... so FUCK education for a decade and 3 years of headaches from my peers. Cause now I realize I could have learned more on my own. They taught me how to know everything except my soul which is everything I need to grow, everything that keeps me whole, everything that ever meant anything to me. So I leave with golden hopes to rip the leash that holds my focus... but the fact remains the same: I'm still bound by chains. It doesn't matter if your chain is 10 ft or 100 ft - the fact remains the same: you're still bound by chains. Some people say I've changed and it's harder to relate to me. Good. I never liked you - our friendship was make believe. I'm peeling the mask back and revealing the rap that's been feeling my organs, drilling short distorted portions of morbid acid, keeps the torture unfortunately crafted, interests to orbit my portrait and inflict my image with disorder. The minutes get shorter, the walls start to close in... Feels like the brain is hanging on by one clothes pin. I've hidden in the darkness for too long. I make it look all right but on the inside it's all wrong. I want life to change but I don't know if it can for a man or machine or whatever the fuck I am.
I stand alone burned every bridge over the trouble water... no longer hiding from my personality disorder. You want to die in my life? Then come and stay in madness' favorite little corner!
Cause even shadows have shadows... and my secrets are eating me eagerly feeding. I scream in my dreams away but they keep on defeating me...
Even Shadows have Shadows... Welcome to the dusty subconscious of an actor who murdered his childhood to stop the audience's laughter.
Even Shadows have Shadows... How am I to break free from my fears when I don't like what I see and I can't feel what I hear?
Even Shadows have Shadows... So don't judge my book by it's cover cause my story's just fucked up as any other!

By Eyedea.

Biiiiig up for the mindblowing lyrics he wrote when he was JUST 19! Some day I might even translate it. Just to see if it sounds that nice in BG.

Заслужават

Искам да ги дразня. Да ги унижавам, засягам, обиждам, наранявам, замислям. Искам да страдат за мен, да се измъчват. Да треперят когато ме виждат. Да треперят, когато мислят за мен, когато ме доближат. Да се тормозят за мен, да се жертват, да плачат, да се молят за милост. Искам да ме желаят. Искам толкова силно да ме желаят, че светът да се завърта по-бързо, когато съм близо до тях. Искам да ми досаждат, а аз нервно-отегчено да ги отхвърлям. Искам да мечтаят за секунда от вниманието ми. Искам да страдат. Да ги боли, да ги отритвам всеки път... опит след опит с все по-ужасни думи. Да ги гоня далеч от мен! Да им се смея в лицето, а те да плачат. Искам да виждам истински сълзи в очите им, да чувам заглушени с мъка стонове, да виждам ръце, които умоляват... очи, които мечтаят да бъда добра с тях.
Искам да се подигравам на жалките им опити да ме заговорят, да значат нещо за мен, да бъдат забелязани от мен. Искам да лазят, да се гърчат, страдайки. Искам да ме боготворят, да ме обожават, да ме сънуват, да мечтаят за мен, а аз да бъда жестока без да искам. Без да усещам как, да бъда безмилостна. Искам да ме наблюдават. Постоянно, непрекъснато, всичко, което правя. Да не могат да откъснат поглед от мен. Искам... да не смеят да ме заговорят.
Искам да страдат. Да ги ритам, да ги удрям, да ги човъркам, да ги дращя, докато крещят да спра. Искам да не мога да спра. Да ги тормозя и бия до последния дъх, който ще повдигне гърдите им. До края.
Искам. Знам, че и те искат.

Размисли от рейса

Listening to Steve Winwood - I'm not drowning

Ох! Вече няколко пъти започвам да пиша нещо и го изтривам! Това е, защото друго ми е на сърце и ме мъчи... Вчера, завчера и деня преди това, както и днес, прекарах ужасно много време ровейки се в блоговете на някакви непознати хора. Софиянци, разбира се. Не че да си софиянец е лошо, просто... трябва да се отбележи. Тези въпросни хора изглежда си се познават и се знаят и са си една алтернативна групичка от младши пациенти във възможно най-добрия смисъл казано: забавни, интелигентни, остроумни, образовани, културни по свой собствен начин. Интересно е как се чувствам, докато чета публикациите им. От една страна им се възхищавам и мечтая да ги познавам, от друга страна ме е срам. Мисля си, че ако те могат да прегледат моя блог, ще го отхвърлят супер бързо като поредното клише, понеже техните са... толкова неповторимо готини. От друга страна след вече развития сценарий им се ядосвам и си казвам "ОТКЪДЕ ПЪК НАКЪДЕ ще ме отхвърлят? 'Що пък моят блог да е недостоен за вниманието на тяхна милост? Ега ти тъпаците... седнали и по 5 часа на ден седят и мислят на колко по-оригинални да се направят...."
И накрая... стигам до най-различни изводи. Какъв е смисъла на блога (и на живота:) )? Защо е създаден, каква е целта му, предназначението, идеята, нуждата...?? Целта е каквато аторът сам реши. Кой качва снимчици и се лигави, кой пише поезия, кой проза, кой дневник, кой хули и плюе, все тая. Има само 1 нещо, което по моя критерий определя кой блог е добър или не, а именно доколко е искрен. Искреността е като всяко човешко качество нещо субективно, точно както истината (ооо, сетих се за доц. Вацев, който се опитваше да ме убеди, че той знае АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА, уау...) Което от своя страна пак ме затруднява и точно заради това изпадам в тия състояния на възхищение и агресия към въпросните автори. Понякога ми се струва, че никой не е искрен в нета. Сядаш да пишеш публикация в блога си. Ако идеята на твоя блог е да бъдеш четен и коментиран от много хора... еми, нема да ти повервам, брат. :) Не мога. Самата мисъл, че ще бъдеш прочетен и коментиран поражда в теб явно или неявно желание да оставиш определено впечатление - дали ще е да предизвикаш скандал или да разплачеш някого, или пък демонстративно да покажеш абстрактните си лирически умения... фалш. Всичко е фалш. Еба си нета! Зададох си въпроса: А АЗ ИСКРЕНА ЛИ СЪМ?

Искам ли да разплача някого? Да го убедя, че съм права? Да го накарам да се усмихне?

Нали ако искам да бъда себе си и да си излея нещо тъжно, весело, красиво, глупаво и тежко ще е най-добре да го направя с лист и хартия само за себе си. Само пред себе си. Защо тук?
Знам защо тук :) Защото агресията, която тая в себе си трябва да бъде изсипана в присъствието на много хора. Знам, че само тогава наистина се освобождавам от нея.
Значи всичко си струва, поне за мен. А ако съм успяла да разплача, усмихна или ядосам някого, значи си е струвало и за тях. :)

Most Beautiful Hair Top 12

Добре запознатите с дивата ми страст към КОСА сигурно се чудят защо толкова закъснях с тази класацийка... Ако можех да напиша поема, ода, песен, роман за косата, бих. Но дори и моя интелектуален потенциал не е достатъчен да опише божествеността на красивата мъжка коса. Стига, стига приказки. Ето я класацията, съвсем умишлено подредена с неслучайни позиции :)
12. ЛЮБОМИР КОВАЧЕВ

11. RUSSEL CROWE

10. DIEGO LUNA

9. BRANDON BOYD (INCUBUS)

8. GORAN VISNJIC

7. EMILE HIRSCH

6. JAKE GYLLENHAAL - ето тази бемка пък е 56 000 пъти по-красива от тази на Енрике:)

5. HARRY MCVEIGH (WHITE LIES)

4. BRENDON URIE (PANIC AT THE DISCO)

3. KEANU REEVES

2. CHRIS EVANS

И разбира се на първо място, без никаква изненада...

GALE HAROLD

Gale Harold... definately THE MOST BEAUTIFUL HAIR property of breathing man:)))) I'm serious, I HAVE NEVER SEEN BETTER LOOKING HAIR IN MY LIFE. Sweetest perfection I wish I could call my own :)

Harry McVeigh - closer view

Not half as bad view, huh?
Малко се излага на места с вокалите, buuuut who gives a fuck??! Check out his hands... and his perfect hair. (mmmm)
Ах, как обичам музиканти... които танцуват... & stuff. :)

Letting go

Обещавам си, че един ден, когато се почувствам истински свободна и спокойна по отношение на него, ще си пусна тази песен и ще я пея с цяло гърло.
Запазвам си я за този бленуван (или старателно отбягван и отричан) момент и дотогава се надявам да не се сещам за нея. Всъщност... знаете ли за какво наистина се надявам... Надявам се един ден искрено да ми се дослуша тази песен. Ще бъде ден след много поредни, в които не съм се сещала за него. И като се сетя, ще се усмихна на детските си тревоги, на детската си любов, на притесненията си и на минутите пропилени в плач. Няма да си спомня обидата и огорчението. Ще съм забравила най-страшното - Разочарованието си от него. Ще му пожелая мислено да е щастлив, възможно най-добре и няма да има значение дали е близо или далеч. Когато го видя ще ми се прииска до му кимна и да се усмихна. И мислено в главата ми ще звучи на МАХ "Joey, I'm not angry anymoooooore!" :-) Аааах. Звучи толкова толкова прекрасно.
Чудно ми e, това ли ще е денят, в който ще съм простила и забравила? Is that what "letting go" is? Sleeping in peace, waking up with a smile on your face, silently laughing at your past worries and suffering? Letting go... Defeating the thought of vengeance that's haunted your entire mind, your whole day, each and every second of it, each and every moment, each and every move you make - even those you make in your sleep. Forgetting your irremediable wounds, all the tears, the paranoia, the anxiety. Outgrowing the old you. And all the corrupted things you did or thought or intended. Letting go... Is that what letting go is? If that's letting go... then I'm the farthest thing from it. And until recently I was proud of it. Can you believe that??? I was PROUD of being such unforgiving, selfpunishing, selfish, foolish and ANGRY creature. And I could count 56 thousand reasons to support my position. I still can.
But today I found a small reason that is not even hardly strong enough as the 56 thousand and... it made me change my angle. That song. If I really really really wanna feel the "Joey by Concrete Blonde"-mood some day.... I HAVE TO LET GO.
And I do. God damn it, I do want.

Искам...

... един обикновен несъвършен мъж.
Но с перфектна коса.
:)

Question

CAN YOU HANDLE THE TRUTH?

За Ник

:-)