Заслужават

Искам да ги дразня. Да ги унижавам, засягам, обиждам, наранявам, замислям. Искам да страдат за мен, да се измъчват. Да треперят когато ме виждат. Да треперят, когато мислят за мен, когато ме доближат. Да се тормозят за мен, да се жертват, да плачат, да се молят за милост. Искам да ме желаят. Искам толкова силно да ме желаят, че светът да се завърта по-бързо, когато съм близо до тях. Искам да ми досаждат, а аз нервно-отегчено да ги отхвърлям. Искам да мечтаят за секунда от вниманието ми. Искам да страдат. Да ги боли, да ги отритвам всеки път... опит след опит с все по-ужасни думи. Да ги гоня далеч от мен! Да им се смея в лицето, а те да плачат. Искам да виждам истински сълзи в очите им, да чувам заглушени с мъка стонове, да виждам ръце, които умоляват... очи, които мечтаят да бъда добра с тях.
Искам да се подигравам на жалките им опити да ме заговорят, да значат нещо за мен, да бъдат забелязани от мен. Искам да лазят, да се гърчат, страдайки. Искам да ме боготворят, да ме обожават, да ме сънуват, да мечтаят за мен, а аз да бъда жестока без да искам. Без да усещам как, да бъда безмилостна. Искам да ме наблюдават. Постоянно, непрекъснато, всичко, което правя. Да не могат да откъснат поглед от мен. Искам... да не смеят да ме заговорят.
Искам да страдат. Да ги ритам, да ги удрям, да ги човъркам, да ги дращя, докато крещят да спра. Искам да не мога да спра. Да ги тормозя и бия до последния дъх, който ще повдигне гърдите им. До края.
Искам. Знам, че и те искат.