Lust

The best of us can find happiness in misery.

Well, I guess I'm just not one of the best... Днес ми се иска да поговоря малко точно за мизерията. Не нещастието, а точно и именно мизерията.
Мизерията, която ми пречи да заспя вечер или ако заспя, да се усмихна сутрин. Мразя тази мизерия. Мразя начинът, по който непрекънато като дразнеща аларма на кола ми напомня за себе си... когато отварям хладилника, когато отварям гардероба, когато гледам телевизия, когато проверявам пощата... Когато минавам през коридора на апартамента ми, я виждам да ме гледа нагло, застанала между старите ми обувки и ботушите ми с несменени капачки... Виждам я на празната ми тоалетка за козметика, до свършващия балсам за коса, на масата в хола... Следи ме. Върви след мен дори когато пресичам улицата. Дори когато гледам небето и мечтая да отида на море. Виждам името й написано на челото ми като се погледна в огледалото. Виждам я най-ясно в отражението си на витрините на магазините. Седи до мен. Винаги до мен. Не ме напуска нито за секунда. Напомня ми да си сметна предварително сумата за покупките, за да ми стигнат парите. Подиграва ми се когато влизам в хубав магазин, защото не разбира самоизтезанието ми. Мизерията... на жп гарата... на будките за закуски... върху старите дрехи на майка ми, в погледа ми когато се прибирам пеша от работа. Мизерия, която е впила устни в моите и взима дъха ми. Мразя я! Мразя да я виждам навсякъде, да я усещам по ръцете си... Да я виждам в кутийките за лекарства на баба ми, по грубите ръце на дядо ми... Сляла се е с всичко. Дори и с мен. Личи си във всеки мой поглед, шуми при всяка моя мисъл и заглушава всичките ми мечти... Завира с пълна пара в собствената ми вина. Вина, че съм се помъчила да я забравя за час или два. Ври, кипи, облива ме, залива ме. Задушава ме от безсилие, пълни очите ми със сълзи. Мизерията е сериен убиец... завързва ръцете ми, удушва вярата ми, пребива оптимизма ми, унищожава всичките ми мечти една по една, отравя самочувствието ми и разчленява всеки мой опит да се съвзема. Не ме оставя сама нито за миг. Винаги до мен. Винаги до мен.
Мразя я. Не ме вини, че търся начини да я изгоня... и ставам все по-готова на всичко.

Dance... until your lungs give up!

Аххх, какви хубави ръкавички! ;-)Трудно е да се откъсне поглед от него, нали? Което ме навежда над мисълта колко е трудно да се гледат излагациите на мъжете по нашенските клубове. Не съм вярвала, че един ден ще го кажа, но... в чалга-заведенията положението е по - добро. Може би защото там мъжете знаят какво правят! :) И ако могат да въртят задник, се вписват перфектно. Но по останалите заведения положението е трагично!!! Някои да каже на бедните същества (мъжете), че ако не могат да танцуват, ПО-ДОБРЕ ДА НЕ СЕ ОПИТВАТ :-) И колкото и да боли, трябва да уточня, че да можеш да танцуваш, значи да правиш КООРДИНИРАНИ, РИТМИЧНИ, ПОНЕ СНОСНО ИЗГЛЕЖДАЩИ НЕВУЛГАРНИ ДВИЖЕНИЯ. Поклащането на главата тип 50 Cent е даже за предпочитане пред извънземни действия с ръцете и лицето. Тъжно е, повечето мъже в България не могат да танцуват. Мечтая си за перфектен партньор на дансинга, който няма да ме настъпва, повлича, размята или... плаши. Една вечер дано... ;-)

It ain't easy

:-) Who would've thought? Аз и блог... Мамка му, така страшно е, както пред бял лист. И еднакво трудно. Недейте да имате прекалено големи очаквания към мен. Предпочитам да изненадвам, отколкото да разочаровам :-) Време е да постъпя като учтив блогър и да ви посрещна подобаващо:
ДОБРЕ ДОШЛИ НА СТРАНИЦАТА НА МОЯ АБСОЛЮТНО НИКОМУ НЕОБХОДИМ И, НАДЯВАМ СЕ, ВЪПРЕКИ ТОВА INTERESTING-TO-BECOME БЛОГ. Вероятно ще говоря по доста несвързани смислово и тематично теми, но се надявам след всеки нов пост да кликате close с усмивка. Или поне с одобрително кимане :-)
Жалко, че не можете да видите как се изчервявам пред монитора (брей, тия блогъри са доста смели хора...). И за да избегна повече празнословие, мисля да започвам...
Роси би се нацупила, че започвам блога с тема за МЪЖЪТ СКОРПИОН.
Случайно блуждаейки в сайта на Космополитън попаднах на любима моя тема: Скорпионите. Хах, странно е как такива омразни ми обекти могат да бъдат в основата на любимата ми тема. Ето линк за въпросната статия: http://www.cosmopolitan.bg/horoskop/p3_506_0.html
Но по-интригуващото са всъщност коментарите по нея на читатели. Приличат на бойно поле между самонадеяни и/или наранени скорпиони и... наранени жени. Това би трябвало също да е аргумент на бедните пострадали жени: противно на тяхното мнение (а именно, че мъжете Скорпиони са СТРАХОООТНИ) имат само самите мъже Скорпиони и жени на Скорпиони, които още не са... захапали дръвцето. Нооооо съм почти убедена, че ще го эахапят. И то рязко. Защото така става в живота на Скорпиона - един ден си влюбен и щастливо сгоден, пиеш бира и пътуваш с градския транспорт, а на другия ден... прааааааас! - не знаеш кой си. Знаеш само, че си много влюбен в друга и малко влюбен в най-добрата й приятелка, искаш промяна и да разбереш себе си. Ама шизофренията не се разбира - тя има нужда от лечение. Да ме прощават Скорпионите, ако още четат - малко се поувлякох :-) По темата за статията в Космополитън: по-верни характеристики за мъжът скорпион са написали мацките в коментарите, а не авторите на статията. Като например важно е да се знае, че най-големият афродизиак на мъжа Скорпион е ... очакването. Колкото повече чакане и очакване с предизвестен край (а именно креватен) изпитва, толкова повече се екзалтира, респективно се влюбва, НО САМО ЗА МОМЕНТА (че при Скорпионът всичко се отнася само за момента, не принципно) и ви желае. Мъжете Скорпиони са ужасно объркани същества, по-объркани и от най-обърканата жена. Уж са съэдадени за сериозна връэка, пък едвам удържат безраэборните си чувства. Уж знаят, че са родени, за да бъдат велики, а някакси си остават с единствения етикет "Велики в секса". Стабилни и лабилни, знаещи и неосъэнати, добри и зли, целенасочени и дезориентирани, израснали и изостанали. Пълни с противоречия, неяснота, слабост прикрита под садистична сила, твърде високо съдържание на комлекси прикрити зад пронизващ, труден за разгадаване поглед. Положителните им черти са трудни за ясно обособяване, за разлика от хилядите им негативни качества. :-) Бих казала, че най-хубавата им черта, както за самите тях, така и за околните е магнетизмът. Това излъчване, този поглед, държание, жестове... Всичко крещи: СЕКС!!! Някакси... има нещо в тях на пръв поглед, нали? Нещо теглещо и примамващо. Нещо неясно, но го има.
Хубавото е, момичета, че рано или къно, мъжът Скорпион ви се изяснява и става предвидим дори в мислите си. Въпросът е обаче какво ви коства докато го научите? И струва ли си? Дали си струва зависи от личните ви намерения и цели спрямо него. В повечето случаи: не. Това е моят авторски хороскоп за мъжът Скорпион. Не се сърдете, ако съм твърде крайна - такава съм си - тепърва ще видите. И всички, които усещат, че залитат по мъж Скорпион, ще посъветвам: RUN! RUN FOR YOUR LIFE!
Бягайте преди съвсем да изглупеете и да повярвате на глупостите им, в които даже те самите не вярват! Бягайте преди представата ви за тях, да стане по-силна от истината за същността им! Бягайте преди да изгубите някой орган... ;-)