Aching for a sign

Цялата истина
Цялата истина е една клиширана история, която съм чела по сайтовете, книгите, по субтитрите на сълзливите романтични филми, гледала съм я в очите на драматичните актриси по колумбийските сериали, слушала съм я толкова пъти. Чак ми е неудобно да я разкажа пред себе си.
История за голямата ми любов, за голямото предателство, за най-голямото разочарование, за самотата, за единиците, за сродните души...
Трудно ми е дори да я оформя като последователност на мисли, защото не е особено логична. Не е обяснима, не е способна да бъде разделена на Началото, Средата, Началото на Края и Все Още Продължаващия Край.
Моята най-добра приятелка беше любовта на живота ми. Всъщност все още Е любовта на живота. БЕШЕ най-добрата ми приятелка. Не я обичах като обикновен субект на любовта. Това ми е най-трудно - да (си) обясня как така я обичах по този начин и ми беше само приятелка. А бе никога не ми е била само и просто приятелка... Беше богиня, беше ангел, беше нашествие на чувства, дупка в небето, а в края й - ново слънце с хиляди звезди около него. Боготворях земята под краката й, ревнувах я, пазех я, защитавах я, обожавах я. Продължението на името ми. Онова крайче на душата ми, което вярвах, че никога няма да се откъсне. Не можех да дишам нормално, ако не знаех, че ще я видя (някога). Не можех да вървя до нея по улиците без да я прегърна. Обичах я повече от себе си.

Ти ме съсипа. Смаза ме! Ти ми разби сърцето! Разгони ми фамилията!
Ти ли си най-голямата ми любов? Ти си наказание...!
Раздроби ме на парчета! Унищожи ме... Разби ми сърцето.

Ти ме съсипа.
Ти ме съсипа.
Ти ме съсипа.
Ти ме съсипа.
Ти ме съсипа.
Ти ме съсипа.
Ти ме съсипа.
Ти ме съсипа.
Ти ме съсипа.
Ти ме съсипа.
Ти ме съсипа.
Ти ме съсипа.
Ти ме съсипа.
Ти ме съсипа.
Ти ми разби сърцето!


Тормозя се: никога ли не си била искрена с мен, аз само въобразявах ли си, че нашата любов е споделена или някъде по пътя нещо се измени? Само това се питам - имаше ли истина в нещата, които виждах или само ги отразявах?