DETACH ME from my head

Oh man... I heard so many amazing tracks by awesome bands this year. Crystal Castles (Baptism), Warpaint (Elephants; Krimson; Burgundy), Interpol (Lights), Feist (Honey honey), My Brightest Diamond (Inside a boy), Uh Huh Her (Explode), Soil&Eclipse (Bridges; Sentence Me), Assemblage 23 (Impermanence), The Pierces (Space&Time), Lana Del Ray (Video Games), Florence's absolutely stunning new album and my latest obsession Little Hurricane (Haunted Heart; Give'em hell) - dragging me out of (or pulling me into) my darkest creepiest dangerous corners of my paranoid mind. And all of them bringing me one step closer to finding the perfect song.

This time I feel like I am closer than ever. I think this may be The One.

It's unreal. Every tone is like liters of lava than I am drinking greedily... It burns me from the inside, melts my internal organs, dissolves me and all memories of me...

I think of you in the furthest places where light and your breath feel like something I know I lost as a child when I was there. Cold-burning thieves drink the sun and eat concrete from our hands. Umbrellas cover the world and we sleep in the rain.

Don't follow them into the place that melts away...
I cannot go with you...
I cannot go with you.
This isn't home but it's where I really want to be.

Detach me
Detach me
Detach me...
from my head

Replace me
Replace me
Replace me...
with someone else

I don't belong here now
I don't belong here now.

I've crawled through.... myself and out.

I don't belong here.... now.



Oh, how many times in a day I wish I could detach myself... from my head.


Dissolve with me

This feeling

Това е нещо, което трябва да й кажа в очите. И няма друг начин, по който искам или трябва да го направя. But, being me, and the weirdo that I am, I HAVE TO have it here. To remind me... of the best feelings in the world. The feeling of letting go.

Исках да ти кажа толкова много други неща, толкова дълго време планирах до последния си дъх всичко, което трябва да знаеш и чуеш от мен. Но това, което трябва да ти кажа сега, което наистина изпитвам в момента, няма нищо общо с тях.

Следях те навсякъде. Съжалявам, ако те е карало да се чувстваш зле (не вярвам да е било така обаче). Следях те във всеки един профил, който можех да намеря в гугъл, всичките ти коментари, снимките ти, до които можех да се докопам. Знаех, че има нещо нередно свързано с теб, което той не искаше да ми каже. Усещах го, виждах го, но нямах идея какво е. И тъй като той отказваше да ми каже, преди да се почувства готов, аз исках да намеря някакви улики, знаци, които да ме насочат към естеството на проблема. Подозирах много неща. Кое от кое по-ужасни и деструктивни за мен самата. Подозирах, че все още е влюбен в теб, че не може да те преодолее и затова не може да се говори нормално с него за теб. Но се оказа, че съм била в неправилната посока. Оказа се, че си най-голямата грешка в живота му, единственото нещо, за което съжалява и изпитва срам пред себе си, че някога е допуснал. Сега след като знам истината, всичко изглежда толкова смислено и си идва на мястото перфектно.
Няма нужда да те "тормозя" с вниманието си повече. Наистина съжалявам, ако те е тревожело (но не вярвам). Не съжалявам, че го правех - трябваше да знам истината. Така както аз винаги я предлагам. И затова я търсех.
Няма нужда да ти казвам всичко останало, което ми се иска. Достатъчно е само да ти кажа това, което изпитвам най-силно в душата си: Пожелавам ти, от дъното на сърцето ми, най-чистото, дълготрайно и истинско щастие на света. Вярвам, че го заслужаваш. И да те поздравя с една песен на Concrete Blonde - Joey.
Да ти кимна и да ти се усмихна. Искрено. Точно както сега. И както всеки път се чувствам, когато се сетя за теб. :}





"Pure, raw explosive pleasure! Better than drugs, better than smack! Better than a dope-coke-crack-fix-shit-shoot-sniff-ganja-marijuana-blotter-acid-ecxtasy! Better than sex, head, 69, orgies, masturbation, tantrism, Kama sutra or Thai doggy style! Better than banana milkshakes! Better than George Lucas' trilogy, the muppets and 2001! Better than Emma Peel, Marilyn, Lara Croft and Cindy Crawford's beauty mark! Better than the B-side to Abbey Road, Jimmy Hendrix and the first man on the moon! Space Mountain, Santa Claus, Bill Gates' fortune, the Dalai Lama, Lazarus raised from the dead! Schwarzenegger's testosterone shots, Pam Anderson's lips! Woodstock, raves... Better than Sade, Rimbaud, Morrison and Castaneda! Better than freedom, better than life!"

"You bitch! God damn it, you broke my fucking heart!"

I always have a movie or a song companion in every specific moment of my life. Always.

One song or one movie scene that usually doesn't have too much in common with the situation that I am in, but perfectly reflects my mood... And of course my rambling thoughts.
Oh, my thoughts. My own cancer. My proclivity to self destruction is my personal dark passenger.

I knew I shouldn't be left alone. I start thinking, talking to myself, falling in despair and desperately trying to come to the surface, get some air and just strive to get to the shore.
I had forgotten this feeling - the uncertainty, the fear, the doubt. It's been so long since I've been up all night, staring at the ceiling and praying... that you wouldn't leave me.

I always knew it. I always knew that if the day should come, I will be the one to walk away.
"I don't love you anymore. Goodbye."
But now... everything is warped. Now I know the truth.
I asked for it, right? "Rather than love, than money, than fame... give me TRUTH."

My dark passenger is completely satisfied: all his doubts about you, all his reasons to never trust you, all his objections had a strong point. He's glad. He likes being right. He has been starving for so long, he needed a big dish of betrayal.

I stood there, on the floor, concentrated on a zebra. Black and white. Black and white.
I couldn't believe the words although the visions that they brought to me were so painful. I know these visions very well. Every night I used to try to chase them away so that I could get some sleep and load up some sincere smiles for the coming day.
These visions... they show in every corner... in every moment of the past that I am supposed to let go of.
But I am reliving it. It's happening now, right in front of me. I can see her hands in your hair... your hands on her... All the kisses that I witnessed. I see them now again.

I'm inadequate. There are moments when I catch myself staring at you, wondering if you are who you really are... Wondering what will be the next thing that you will hide from me and my heart shaped tumor will finally give up beating for you.
I stare at you to convince myself that you are really here with me. Or... are you?
I stare so hard and wonder do you have any idea how much I love you?...Do you? How did you manage to bring back my need?

I keep repeating that I love you. I love you. I love you. I love you. I love you.
I am not sure if I'm not just saying it to make myself believe it.

I am so pathetic in my panic. Humiliated, groveling, scared. I'm losing myself in the fear that you will leave me.

The truth... the truth that I asked for: You will destroy me. It's too late. I can't protect myself. You have the control.

Now I know how this will end.

My fucking heart...

Now I know how this will end

You will destroy me.

Written in the stars above

I love to think of all the things that make me ache for you.
The music, always the music.

All those moments...

When I would listen to It's No Good and dream of the moment you would come "running to my open arms". When I wanted so much to believe that there was no way that you were happy "out there without me"...

When I would play that song by Apollo 440 on repeat and every guitar chord would stab my heart until it pokes a million holes in it.... and every waterfall of black blood would turn into a thunderbolt of light, making my eyes red and teary... I almost saw you in that light.

When I would picture all the dances we had and the precise way you held me.
When I would visualize every smile you gave me... the exact way your lips stretched, the small and endless reflection of the world in your dark brown eyes.
Or the way you looked at me and noone would see. Noone was supposed to. Not even me. Those piercing eyes...
I remember all the times you touched me... barely brushed your hand against mine, slightly hugged me for goodbye with simulated indifference.
I remember so well all the coldness that you tried so hard to radiate every time I couldn't control my hands and crushed you into a suffocating hug.
All the hours we spent together and all the bittersweet minutes after them in which I would project the freshly made memories... the ones that would give me the vision I yearned for...

I remember so well the abstinence I fell into without you. I could barely survive it at first, then somehow I learned to bear the starving to death for you, feeding only on the phantasm of you, until you come and satisfy me with just a look. Just a look, just one, just for me.


It's so good now.

I hope we have all the time in the world...

The Wall

"Listen to me. Listen. I could bend you with my finger and my thumb. A mere reed you feel in my hands. But whatever I do with this cage, I cannot get at you, and it is your soul that I want.

Why can't you come at your own free will?"

The way you move

This hunger inside of her... The guilt, the fear...
The upbeat rhythm of her pulse. All her blood is now in her pulsating head. Her hands are shaking. She doesn't want to fight it anymore... Take her. Take her completely! Take her now! Sweep her off her feet!...

Take her into your utopian non-existent fantasy and unroot her beating heart. Make her forget anyone she ever thought she loved, chase away all her reflections but the one on you.

Why would she dream of you when she has everything she wanted? Why are you even back in her head? When did your ghost come back to haunt her self delusional image of a love?

Your smile... your hands... your whisper... They're everywhere! Let her clutch you tight and NEVER LET HER GO again.

Drown her in your darkness.



DON'T

SLIP

AWAY

Never Bullshit Myself [part II]

I did it. It's begun.

You Let Me Down Again

You think I loved you more when you were unhappy?

Maybe I did.

Maybe I prefer you miserable, helpless and in despair cause it somehow makes you see things clearer. And maybe I just need to feel loved again, maybe I need you to need me no matter how much I hate needs...

Facts are:
I can't stop you from what I think would be a great mistake and you can't let me control you forever.

I can't expect you to never let me down again if you don't feel it.

I can't want you to look in the same direction as me and never say you knew we would eventually be apart. And wish me good luck and safe travels to Canada.

I thought I would never wish things weren't like that. I never thought you would really feel this way... again.

I also never thought for a second that we would eventually be apart and be okay with it.

But... good luck and safe travels.

Treason

First, there is desire. Then, passion.
Then, suspicion.
Jealousy.
Anger.
Betrayal.

When love is for the highest bidder, there can be no love.

Without trust there can be no love.

Jealousy, yes, jealousy will drive you mad.


Treason cannot be forgiven.
...If you run out of chances.
...If I run out of love.

There is so much you can do before you put an end to me, to us, to yourself.

"MEANINGLESS"

Аз съм каприз. Малко редовно удоволствие.

Аз съм бесмислие. Аз съм ненужна, прахосвам време и пространство, но не съм достатъчно важна, за да прахосам емоции и чувства.

Аз съм неочакван, непожелаван, неоценен, но добре приет подарък. Аз съм екзотична подправка, ароматна и лютива.

Аз съм навик. Непоискана, неволна, неканена, автоматична.

Аз не знача нищо. Дори не мога да се сравнявам с нищо. Аз съм нула. Нямам стойност. Не струвам нито жертва, нито компромис.

Не заслужавам нищо. Нито разбиране, нито почит, нито жест дори.

Не струвам и една секунда съмнение.

Моите чувства нямат значение, моята болка е безтегловна, моите сълзи са невидими. Аз не знача нищо.

Аз съм просто опит за пречка на пътя на премазващите принципи. Без значение от вида им, аз не съм по-важна от тях. Независимо дали са нелепи, нелогични, аморални или извратени, те винаги... ще бъдат нещо, което аз никога няма да бъда - приоритет.

Сега вече знам каква татуировка да си направя... на челото с главни букви...

Sentence me

Soil & Eclipse - Sentence Me

Хубавата музика винаги ме намира в подходящите моменти, тези, за които е написана, тези, на чиито заден фон и без това звучи в главата ми.

Тези, в които нахлува мъглата.

Замъглява всички прозорци, смразява краката ми и всички мисли. Страх ме е да потегля или помисля, в която и да е посока. Като огромна длан ме сплеска и залепи за пода. И вглеждайки се в бялата стена, опряла чело в кухия гипсокартон, усетих отново добре потисканата и скрита болка, така горчиво позната, горчиво клиширана...

Какво да кажа? Къде да дена ръцете си? Как да преглътна сълзите си? Кога да си поема въздух?

Каквото и да направя е грешка. А всички знаем колко мразя грешките. Мразя ги и не мога без тях. Защото те определят всичко. Всичко в мен, всичко около мен и далече извън мен. Определят цялата ми същност. Всичко, което съм, дължа на грешките си.
Осъждам се жестоко, осъждам и другите. Най-любимите ми - най-жестоко. Последни имат право на милост те.... и след тях - аз.

Питах се...

Цялата тази обърканост и болка сега се появи или сега излиза наяве? Или пък... винаги е била и винаги се е появявала, само аз я маскирам в себе си като нещо друго - оправдание и тълкувание след тълкувание...
Онази стара болка - черно предвестие на черни събития и много... много рев, музика през нощта, пушене на цигари на пода.

Искам да се примиря, че не зависи от мен, че не мога да го променя, че не съм палачът на правдата.
Искам да се примиря и докато искам, започвам да се съмнявам в правдата, такава, каквато я виждам. А тя най-вероятно е субективна. И грешките на другите са тяхното най-голямо богатство и светилище и аз трябва просто... да се отдръпна.
Задавам си тук както винаги един куп въпроси. Ужким пред себе си, а на някой друг. И обратното. И винаги се моля да не съм единствената, която се терзае с тях. А колкото повече нараства бройката им, толкова по осъдена се чувствам.
Осъдена да съм сама в мъглата, без да смея да потегля или помисля, в която и да е посока. Осъдена... да се съмнявам в собственото си чувство за правда и справедливост. Винаги сама.

Безброй много пъти ще е "сега" във "винаги". Но един път ще е "никога". Наистина никога.

"The truth is in our grasp but destiny is only a token in the sea of our intentions.
Building bridges made of light, we will make our way to heaven (blasphemy in vain), borrowed time on angels wings, fighting future for the lonely... and we find we're human after all.
We're only human.
Human after all."

The pain in my heart

Като постоянно нарастващо кълбо от енергия с ядро от мълния, което изпълва стаята.

Изсмуква кръвта ми през кожата,

стопява костите ми

и изгаря всичко останало от мен.

Изпълва цялата стая и избухва, а ехото на експлозията носи в себе си единствено тихите, едва тътнещи, последни удари на влюбеното ми сърце.

Black

Откакто се помня имам нощи, в които мисля за това преди да заспя. Опитвам се да си представя, че таванът на стаята ми е последното нещо, което ще видя, че шумът от някой влак, ще е последното нещо, което ще чуя, че затварям очи и повече не ги oтварям. И виждам само черно. И изобщо виждам ли го след като всичко е черно, мога ли да виждам? Мога ли да мисля след като ме няма?
Искам да знам какво е, защото ме е страх. Дали духът ми излиза от тялото ми и се рее наоколо 40 дни... Или душата ми отлита някъде далеч и се слива с тялото на някое новородено... Или с нов стрък диво цвете, или оранжерийна орхидея, или пък лалугер или сънливец.
Дали продължавам да виждам себе си в съзнанието си като чист човек облечен в бяло, отиваш към рая... Дали съм с бяла коса или тъмно руса, дали съм аз като себе си в момента, в който съм била най-щастлива? Дали ще видя всички, които съм изгубила, ще мога ли да поговоря с тях... Ще мога ли да те погаля по бузата и да те усетя плътен и жив, или ще почувствам светлината ти, както слънцето, което ме събужда, когато заспя на открито...
Искам да знам. Толкова много ме е страх...
Толкова много, че съм готова да взема един куп решения за себе си: здравословно хранене, повече спортуване, никакви вафли, сладолед само на рождения ми ден, никакъв алкохол, никакви цигари след секс, да запиша медицина в някой много важен голям университет и да намеря лекарство, да намеря ключа за безсмъртието, да го раздавам незаконно против договора си на всеки, който срещна. Само и само никой да не остарее! Никой да не умре! И най-вече аз.
Понякога ме е страх толкова много, че ми се иска да се свърши. Просто да намеря нужните хапчета или достатъчно остър нож и много кураж и да сложа край. Просто край. За да спра да очаквам, за да спра да се страхувам толкова.
Искам да ми разкажеш всичко. Искам да те сънувам тази вечер, за да ми разкажеш... дали всичко, което казват и в което вярват е необходима илюзия...
Искам да ми кажеш всичко.


Пак ще ме е страх.
Пак ще си представям всяка вечер какво е... Таванът, влакът, черното, нищото.
После всеки един от приятелите ми, как разбират, какво си казват, колко плачат, как го преживяват, как продължават... а аз оставам в нищото.
А всъщност... може би всички сме в нищото. Просто когато ме няма, го виждам в черно. А тези, които продължават, го виждат цветно. И са заедно в него.

А аз съм сама.

1.

Всеки е сам, всеки е единица, всеки е.... единственото, което има и не може да му бъде отнето.
1 in black or 1 in rainbows.

Иска ми се да те познавах по-добре. Да можех да си спомня поне 1 прегръдка, която сме имали.
Всеки път, когато видя ароматизатор за кола под формата на животинче се сещам за теб. Завинаги ще живееш в краткия ми спомен за звука на силния ти смях.
Представям си, че успявам да те срещна отново 1 ден. И тогава ще те опозная. И прегърна... поне 1 път.

STOP

You have to stop.
You have to stop.
You HAVE TO stop.
You HAVE TO STOP...
You have to stop...

Just... STOP.

Choose wisely

"

- You're leaving me because you can't leave her.

You're killing me so that she doesn't die.

Why me?

- Honey... let go of the gun, please...

- She is a flower that will fade in a single breath.

What about me?

- Honey, I beg you, leave the gun...

- Wouldn't everything end for you when this door opens? I will die, too.

Do you want to lose me?

- No...

- Me?

Me..?

- Give me the gun...

- Me...

Me...

YOUR precious honey... "

(shoots herself... right in the heart)

P.S. I guess it's just one of those moments when you feel so desperately, hopelessly in love... that you can't help but post something absolutely suicidal...

...at least.

I can't afford to watch you walk away
These games you play are bringing me down
If you could see all of this sorrow in me...
I've got to believe you'll stick around

If I'd known then, would I know now? x2

Love, love, love, love, love, love, love, love, love, love, love...

My life goes on slowly without you
I move through space and time
I feel the air heavy upon my skin
And I wonder if I'll see you again

If I'd known then, would I know now? x2

Love, love, love, love, love, love, love, love, love, love, love...

The Pierces - Space + Time.mp3


I can see it like a vision... That will be the song on repeat on my Ipod if you decide to leave me one day.
I'll play it first thing in the morning and untill I pass out from crying in my bed at night. It will be playing without a pause, crossfading on and on, like a soundtrack to my thoughts, wherever I go, whoever I talk to...

And if we really do split apart some day, I can only hope that you will be playing a sad song half as good as this one

Too late for love

I used to wonder what was worse: just not being with the one you love or not being able to be with the one you love. Now I wonder between not having your beloved or having him and still feeling lonely as shit...

Will I always have to beg for your love, attention and affection?
I'm always on my knees praying and hoping for a kiss, a touch, a look... I never stop yearning for it. And I always get it a moment too late.

A moment too late is really late.

Archive - Again.mp3

Ecstasy

Изпитах пълен екстаз. Самозабрава в унеса ми от екзалтация. Мммммм...
Само ти ме караш да се чувствам така ...
сякаш съм сама

in my room,

на пода,

с моята музика,
в моята вселена, в която светлината само идва от теб - единствената звездичка

и въпреки Florence, Sivert Hoyem, Martin&Dave, Warpaint и The Pierces, си говорим в мълчание и слушаме тишината.

Обичам те както майски бръмбар свободата си :} ... както обичам сладолед в късна есен, когато е най-нелепо да си купя.


Depeche mode - Higher love
Depeche mode - In your room
Depeche mode - Stripped
Depeche mode - Never let me down again
The Hundred In The Hands - Commotion
Wye Oak - Civillian
Warpaint - Elephants
Warpaint - Krimson
Warpaint - Burgundy
Madrugada - What's on your mind
Madrugada - Whatever happened to you
Madrugada - Majesty
Madrugada - On your side
Madrugada - Vocal

Will I always be here?

I see the same pain that I feel... in eyes whose look never catches out mine. A frozen glance, surrounded by noise.

No order, no luck, no hope. A sweeping chaos is destroying everything I lay my hands on. All my choices, dreams and burdens are swirling in the twilight around me.

And I can't move. I'm just an observer. Trapped in my own frailty.

Easter morbidity

"Теб истината прави ли те щастлива?"

Помислих няколко дни преди да му отговоря.
Нямах нужда от толкова време всъщност. Може би го направих, за да засиля драматичния ефект от отговора си.
Истината... Истината най-често боли, нали така? Така е според клишето. Според реалността също.

Странното в тоя въпрос е, че сам по себе си той предполага, че знаеш истината, но я отхвърляш, защото... не ти отърва.
Истината НЕ Е, за да те прави щастлив или нещастен, разочарован или вдъхновен. Тя Е, за да я знаеш. За да виждаш, чисто и ясно. За да разбираш реалността колкото се може по-обективно.
Всичко, което не е истина, е лъжа. Илюзия, самозаблуда, НЕИСТИНА.

Каква стойност има "щастието ми", ако то не е реално? Ако е неистинно, ако е илюзорно?
Кой би избрал халюцинация, мираж, пред способността да видиш, докоснеш, усетиш наистина, с ръцете си, очите и сърцето си?

Искам истина. Жалея за нея, изисквам я, очаквам я. Вманиачено следя всяка малка подробност, за да захвана изпуснати трошички от нея. ИМАМ НУЖДА от истината, моето мостче между шизофреничните ми кризи и сивата реалност. Сива, но я има.

Run, run, run... but you sure can't hide

I often wonder is there something like an unspoken moral code of decency and honesty that all people KNOW. And shortly after, it occurs to my mind that knowing isn't the same as abiding by it.
"Treat others the way you want to be treated"... Doesn't that sound like the most logical thing in the world? Makes sense to me.
But what do I know? I'm a moron, an imbecile, pathetic for EXPECTING people to be honourable. After all the examples life's given me, I still subconsciously expect the same honesty and goodness I would provide to both friends and enemies. Pathetic,... pathetic...
Is there any difference between breaking "the code" with an ill-will and justifying the violation with your own pursuit of happiness? Can the answer lessen the damage done?
Even so, a violation is a violation, crossing a line, invading personal space, breaking... Breaking so many things in its way - peace, harmony, trust,... even a heart.
My expectations of goodness are breaking my heart, my old rusty pinkish glasses. The shattering glass is echoing in my head. I hope it will never stop.
Nobody owes mе anything, true.
The only thing I still keep thinking about is... what then? What happens when you cross the line? Each violation has a price. Even in your universe, I'm sure. Are you ready to pay your debts? You seemed ready when you disturbed my peace.
I hope fate treats you better than... me. Maybe it will have mercy.

Broken

I don't think you can.

The best

До мен самата - Improve yourself

I dare myself to overleap my own potential of constant development.

Пиша писмо до себе си. За да мога всеки път, когато се усъмня в него, в мен, в нас, когато започна да губя въздух, цветове и твърдост под краката си, да мога да си припомня какво искам и да запазя равновесие около него.

[Нямаш нужда от доказателства, нямаш нужда от провокации. Недей да проверяваш. Какво ще се случи и какво ще получиш е без значение. Никой не ти дължи нищо.
Ти сама дължиш на себе си да бъдеш вярна към всичко, което претендираш, че си. Ти си отговорна за щастието си.
Спомни си онази лятна нощ, онзи миг в 5 сутринта, когато погледна към светещия прозорец - Never Bullshit Myself... Обеща си да бъдеш по-добра не само от това, което беше тогава, а и от най-доброто, което можеш да бъдеш, да ставаш все по-добра.
Тези моменти на низост и слабост ти носят срам и тъмнина, увреждат хармонията ти. Не позволявай на моментните ти слабости да се превърнат в редовни самоизтезания.

Спри! Спри се! Спри да мислиш!
Седни. Дишай. Дишай, докато не спреш да мислиш за нищо, освен ритъма на вдишването и издишването.
Замени всяка картина, която искаш да забиеш в главата си с онази сцена, онзи момент, в който лежеше на пода и не можеше да говориш нормално от смях, а той беше над теб осветен, близък, доволен, спокоен, щастлив, с онази усмивка, най-любимата ти. Замени всяка ослепяваща болезнена мисъл със спомена за усещането от целувка по бузата или врата, докато си заспиваш.

Не спирай да дишаш.
Не си позволявай да загубиш светлината.
Не забравяй, че никой нищо не ти дължи. Никой не ти принадлежи. Каквото има да става, ще стане.
Следвай хармонията в себе си... и ще направиш най-доброто.

P.S. Не си позволявай да правиш нищо по-малко от най-доброто. Прощавай си. Kill your ego. Cherish the freedom. You don't need PROOF. You are the proof. All the answers you seek for... are within your love and what you both share. That's all yours. Noone can take it from you.]

Breathe in... breathe out... breathe in... breathe out.


"I need to hear that you love me... before you say goodbye.
Before you say goodbye... Before you say goodbye... Before you say goodbye."

GET OVER IT

The fear

...of opening your heart, letting me see all its flaws and faults
...that I might see you for who you really are underneath

...that if you let me into your heart, all your hidden dark thoughts and secrets will be illuminated
...of being predictable and vulnerable once I know all your weaknesses... and the mechanisms of your mind. As if I'd hurt you on purpose.

I bet my love against the safety of your mind and before the cards are dealt out, I already know I've lost the game.

Take me on a trip through your soul. Let me in.



The Right One

What things are worth

It creeps all over you like a dull ache. It pulls you to the ground like soaking wet clothes.
In that moment you realise that something you thought would always be there, will die...

like everything else.

Oh baby, oh baby! Then it fell apart, it fell apart. Like it always does.

Winter inside my heart [when there's springtime in the air]

I wish you loved me more than you love yourself.

Inconsolable

Повръща ми се. Очите ме болят, главата ме боли, носните ми кърпички свършиха, също и салфетките... Искам да спра, но не мога... Искам да се контролирам, но не мога.
Мисля си за изключително смущаващия филм, който гледах снощи... за Естер (In my skin) и Том Сойер. Тя се обсебва от тялото си започва да прави странни неща с него - реже се, хапе се, наранява се, за да кърви и да се гледа, дори изрязва парче кожа от себе си...
В един абзац Марк Твен беше казал за Том, че обича да чопли духовните си рани. Запомних го завинаги.
Видях грозното си отражение в историята за Естер. Грозното духовно себеизтезание, което причинявам на себе си редовно. Като нея в хотелска стая, се затварям в най-отчаяното мрачно място на съзнанието си и се отдавам на тормоз над душата си... Измъквам всички съмнения на показ и ги полирам, подреждам най-отпред всичките си страхове, гарнирам ги с най-черните прогнози за бъдещето, наричам се с най-жестоките имена, забивам хиляди иглички в самочувствието си, издигам недоверието си на трон. Страдам и се оглеждам отвътре. Не спирам, докато не усетя, че кървя прекалено много, че съм близо до предела на силите си, искам да усетя страха, че мога да умра от плач. От мъка. От разочарование. От неразбиране.
Отнема много време дотогава... Но нямам време за губене, нямам минута почивка, трябва да продължа да се наръгвам с болка.
Понякога ми се иска да припадна... Понякога си мисля, че съм толкова близо до безсъзнанието от плач, че ми се привиждат цветни светлинки и черни точици, които се уголемяват.
Представям си, че умирам... и той е преследван от мисълта, че толкова време не успя да ми каже, че ме обича... и аз никога не разбрах. И типично в мой стил, умрях, мислейки си, че не го е казал, защото не ме обича.
Представям си, че ще направи всичко, от което ме е страх, че ще ме разочарова и нарани. Независимо от обстоятелствата и причините, ще ме нарани, точно така както предвиждам. Представям си го постоянно, отново и отново, докато не го приема. Докато ръцете ми не започнат да треперят. Докато не започна с мъка да си взимам въздух между сълзите и рева ми с глас.
Докато не започна да се чудя дали вече не се е случило, или се случва в момента.
Представям си, че наранявам очите си, забивам химикал в едното и нож в другото, разтичат се по лицето ми и боли...но не спирам... НЕ СПИРАМ ДА ГО ВИЖДАМ ПРЕД ОЧИТЕ СИ... Не спирам да чувам как стъпва бавно към счупването, как ме наранява, усещам тихото му признание.

Слагам ръка на сърцето си и си представям, че мога да го извадя. Да го погледам как измъчено изпомпва малкото ми останала кръв, изнемогва и забавя темпо. Всеки удар, всяко свиване е озвучено като удар на метали в пещера... дън... дън... дън... Гледам го и искам да му прошепна "Спри... спри сега, защото ще страдаш повече...", да го отчая и то да спре. Наистина да спре.
И той да съжалява, че никога не ми е казал, че ме е обичал, ако ме е обичал.
Искам да го видя да плаче за мен, да страда, да си представя себе си сам със сърцето си, едвам помръдващо в ръцете му.

Ако ме обича.

от Малката травмичка

Let me all the way in

Като мушичка в буркан се блъскам в границите ти. Всичко твое има лимит и аз нямам право да го прекрача. Ти самият имаш лимит и нямам право да те предозирам.
Слушам дишането ти нощем, стискам очи и си представям...
Представям си дни, вечери, в които сме били заедно, но случките са изменени - ти не ме пускаш нито за секунда, гледаш ме, усмихваш се, мълчиш или ми шепнеш, целуваш ме и вдишваш всяка глътка въздух около мен.
Представям си как ще прекараме утре вечер или следващата нощ и няма да има нито миг, в който да не усещам топлината ти по себе си.
Представям си, че смъквам кожата ти от тялото ти и я навличам върху себе си... За да прекарам целия си живот вътре в теб... под красивата ти коса, зад дългите ти черни мигли.
Представям си, че прониквам като болест в кръвта ти, разпръсквам се из цялото ти тяло и те контролирам.
Представям си, че научавам всичко, което минава през мислите ти...
Мечтая си да те познавам така, както ти мен.

Photo from Le Chagrin

Cancer of never letting go

Сред мен се шири епидемия.
Нямам лекарство. Нямам и думи вече... Какво повече мога да направя за болните?
Да ги разтърся, да ги ударя, да ги блъсна, да ги залея със студена вода? Може би гореща? Да ги оскубя, да ги порежа, нарежа, изрежа болестта им, как? Да викам с колкото глас имам, докато някоя дума най-сетне проникне през пространството цяла и смислена? Да блъскам по стени, да се тръшкам на пода, да удрям по масата? Да крещя, обиждам, проклинам, заричам, обричам, заклевам? Да трупам повече и повече аргументи, да ги подреждам, изтъквам, подчертавам, маркирам, боядисвам, написвам с различни цветове? Да мълча, да кимам, да гледам ужасено, тъжно, примирено? Да ги наръгам, да ги удуша, да ги убия с оръжие, с поглед само?

КАКВО ДА НАПРАВЯ, ЗА ДА ГИ НАКАРАМ ДА ПРОДЪЛЖАТ НАПРЕД?

Не ме чуваш, не ме виждаш, не ме усещаш...

В очите ти виждам мечта... да останеш завинаги в дупката, заклещен между стари разрушаващи се скали, които те крепят... и аз да хвърлям камъни отгоре ти.

Трябва да продължиш.

Tell me the secret you don't want me to know

Giving up is so easy.

***
My traps are so brilliant, shiny and just. Subtle, refined.
The result is prevously drawn.
You can't change it even if you know how, even if you want to.
I'll keep serving it on a beautiful platter, in different shapes with different justifications until I convince you to fall.
***

I'm not gonna let myself fall in my own trap. Giving up is too easy. I don't like it easy.


I'm not giving up on you.

Cry

You're my sick friend
And you're always around
I know wherever I go
you'll be found.

I've been happy before
I've been lonely before
But since you know me
I'm not anymore...

I try so hard to shake you
cuz you're sticking to my skin.
And in my mind I break you
but you've locked the door within.

It's been enough now
The game is up now
It's getting rough now
You gotta stop now
Living in limbo is leaving me dry...
Do you find pleasure in watching me cry..?

You've got a secret
you don't want me to see.
But deep inside
you can't breathe without me.

You keep taking in
my sweet energy.
You keep inhaling
the life out of me.

I try so hard to shake you
but you're sticking to my skin.
And in my mind I break you...
but you've locked the door within...