Като постоянно нарастващо кълбо от енергия с ядро от мълния, което изпълва стаята.
Изсмуква кръвта ми през кожата,
стопява костите ми
и изгаря всичко останало от мен.
Изпълва цялата стая и избухва, а ехото на експлозията носи в себе си единствено тихите, едва тътнещи, последни удари на влюбеното ми сърце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар