Аз съм каприз. Малко редовно удоволствие.
Аз съм бесмислие. Аз съм ненужна, прахосвам време и пространство, но не съм достатъчно важна, за да прахосам емоции и чувства.
Аз съм неочакван, непожелаван, неоценен, но добре приет подарък. Аз съм екзотична подправка, ароматна и лютива.
Аз съм навик. Непоискана, неволна, неканена, автоматична.
Аз не знача нищо. Дори не мога да се сравнявам с нищо. Аз съм нула. Нямам стойност. Не струвам нито жертва, нито компромис.
Не заслужавам нищо. Нито разбиране, нито почит, нито жест дори.
Не струвам и една секунда съмнение.
Моите чувства нямат значение, моята болка е безтегловна, моите сълзи са невидими. Аз не знача нищо.
Аз съм просто опит за пречка на пътя на премазващите принципи. Без значение от вида им, аз не съм по-важна от тях. Независимо дали са нелепи, нелогични, аморални или извратени, те винаги... ще бъдат нещо, което аз никога няма да бъда - приоритет.
Сега вече знам каква татуировка да си направя... на челото с главни букви...
Няма коментари:
Публикуване на коментар