сряда, 2 февруари 2011 г.

Let me all the way in

Като мушичка в буркан се блъскам в границите ти. Всичко твое има лимит и аз нямам право да го прекрача. Ти самият имаш лимит и нямам право да те предозирам.
Слушам дишането ти нощем, стискам очи и си представям...
Представям си дни, вечери, в които сме били заедно, но случките са изменени - ти не ме пускаш нито за секунда, гледаш ме, усмихваш се, мълчиш или ми шепнеш, целуваш ме и вдишваш всяка глътка въздух около мен.
Представям си как ще прекараме утре вечер или следващата нощ и няма да има нито миг, в който да не усещам топлината ти по себе си.
Представям си, че смъквам кожата ти от тялото ти и я навличам върху себе си... За да прекарам целия си живот вътре в теб... под красивата ти коса, зад дългите ти черни мигли.
Представям си, че прониквам като болест в кръвта ти, разпръсквам се из цялото ти тяло и те контролирам.
Представям си, че научавам всичко, което минава през мислите ти...
Мечтая си да те познавам така, както ти мен.





Photo from Le Chagrin

Няма коментари: