Well, I guess I'm just not one of the best... Днес ми се иска да поговоря малко точно за мизерията. Не нещастието, а точно и именно мизерията.
Мизерията, която ми пречи да заспя вечер или ако заспя, да се усмихна сутрин. Мразя тази мизерия. Мразя начинът, по който непрекънато като дразнеща аларма на кола ми напомня за себе си... когато отварям хладилника, когато отварям гардероба, когато гледам телевизия, когато проверявам пощата... Когато минавам през коридора на апартамента ми, я виждам да ме гледа нагло, застанала между старите ми обувки и ботушите ми с несменени капачки... Виждам я на празната ми тоалетка за козметика, до свършващия балсам за коса, на масата в хола... Следи ме. Върви след мен дори когато пресичам улицата. Дори когато гледам небето и мечтая да отида на море. Виждам името й написано на челото ми като се погледна в огледалото. Виждам я най-ясно в отражението си на витрините на магазините. Седи до мен. Винаги до мен. Не ме напуска нито за секунда. Напомня ми да си сметна предварително сумата за покупките, за да ми стигнат парите. Подиграва ми се когато влизам в хубав магазин, защото не разбира самоизтезанието ми. Мизерията... на жп гарата... на будките за закуски... върху старите дрехи на майка ми, в погледа ми когато се прибирам пеша от работа. Мизерия, която е впила устни в моите и взима дъха ми. Мразя я! Мразя да я виждам навсякъде, да я усещам по ръцете си... Да я виждам в кутийките за лекарства на баба ми, по грубите ръце на дядо ми... Сляла се е с всичко. Дори и с мен. Личи си във всеки мой поглед, шуми при всяка моя мисъл и заглушава всичките ми мечти... Завира с пълна пара в собствената ми вина. Вина, че съм се помъчила да я забравя за час или два. Ври, кипи, облива ме, залива ме. Задушава ме от безсилие, пълни очите ми със сълзи. Мизерията е сериен убиец... завързва ръцете ми, удушва вярата ми, пребива оптимизма ми, унищожава всичките ми мечти една по една, отравя самочувствието ми и разчленява всеки мой опит да се съвзема. Не ме оставя сама нито за миг. Винаги до мен. Винаги до мен.
Мразя я. Не ме вини, че търся начини да я изгоня... и ставам все по-готова на всичко.
Мизерията, която ми пречи да заспя вечер или ако заспя, да се усмихна сутрин. Мразя тази мизерия. Мразя начинът, по който непрекънато като дразнеща аларма на кола ми напомня за себе си... когато отварям хладилника, когато отварям гардероба, когато гледам телевизия, когато проверявам пощата... Когато минавам през коридора на апартамента ми, я виждам да ме гледа нагло, застанала между старите ми обувки и ботушите ми с несменени капачки... Виждам я на празната ми тоалетка за козметика, до свършващия балсам за коса, на масата в хола... Следи ме. Върви след мен дори когато пресичам улицата. Дори когато гледам небето и мечтая да отида на море. Виждам името й написано на челото ми като се погледна в огледалото. Виждам я най-ясно в отражението си на витрините на магазините. Седи до мен. Винаги до мен. Не ме напуска нито за секунда. Напомня ми да си сметна предварително сумата за покупките, за да ми стигнат парите. Подиграва ми се когато влизам в хубав магазин, защото не разбира самоизтезанието ми. Мизерията... на жп гарата... на будките за закуски... върху старите дрехи на майка ми, в погледа ми когато се прибирам пеша от работа. Мизерия, която е впила устни в моите и взима дъха ми. Мразя я! Мразя да я виждам навсякъде, да я усещам по ръцете си... Да я виждам в кутийките за лекарства на баба ми, по грубите ръце на дядо ми... Сляла се е с всичко. Дори и с мен. Личи си във всеки мой поглед, шуми при всяка моя мисъл и заглушава всичките ми мечти... Завира с пълна пара в собствената ми вина. Вина, че съм се помъчила да я забравя за час или два. Ври, кипи, облива ме, залива ме. Задушава ме от безсилие, пълни очите ми със сълзи. Мизерията е сериен убиец... завързва ръцете ми, удушва вярата ми, пребива оптимизма ми, унищожава всичките ми мечти една по една, отравя самочувствието ми и разчленява всеки мой опит да се съвзема. Не ме оставя сама нито за миг. Винаги до мен. Винаги до мен.
Мразя я. Не ме вини, че търся начини да я изгоня... и ставам все по-готова на всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар