Letting go

Обещавам си, че един ден, когато се почувствам истински свободна и спокойна по отношение на него, ще си пусна тази песен и ще я пея с цяло гърло.
Запазвам си я за този бленуван (или старателно отбягван и отричан) момент и дотогава се надявам да не се сещам за нея. Всъщност... знаете ли за какво наистина се надявам... Надявам се един ден искрено да ми се дослуша тази песен. Ще бъде ден след много поредни, в които не съм се сещала за него. И като се сетя, ще се усмихна на детските си тревоги, на детската си любов, на притесненията си и на минутите пропилени в плач. Няма да си спомня обидата и огорчението. Ще съм забравила най-страшното - Разочарованието си от него. Ще му пожелая мислено да е щастлив, възможно най-добре и няма да има значение дали е близо или далеч. Когато го видя ще ми се прииска до му кимна и да се усмихна. И мислено в главата ми ще звучи на МАХ "Joey, I'm not angry anymoooooore!" :-) Аааах. Звучи толкова толкова прекрасно.
Чудно ми e, това ли ще е денят, в който ще съм простила и забравила? Is that what "letting go" is? Sleeping in peace, waking up with a smile on your face, silently laughing at your past worries and suffering? Letting go... Defeating the thought of vengeance that's haunted your entire mind, your whole day, each and every second of it, each and every moment, each and every move you make - even those you make in your sleep. Forgetting your irremediable wounds, all the tears, the paranoia, the anxiety. Outgrowing the old you. And all the corrupted things you did or thought or intended. Letting go... Is that what letting go is? If that's letting go... then I'm the farthest thing from it. And until recently I was proud of it. Can you believe that??? I was PROUD of being such unforgiving, selfpunishing, selfish, foolish and ANGRY creature. And I could count 56 thousand reasons to support my position. I still can.
But today I found a small reason that is not even hardly strong enough as the 56 thousand and... it made me change my angle. That song. If I really really really wanna feel the "Joey by Concrete Blonde"-mood some day.... I HAVE TO LET GO.
And I do. God damn it, I do want.