Допреди малко не можех да си поема въздух. Написах си малки бележки, гласящи "Calm down", "Chill" и "Relax" и ги залепих на монитора и около мен, за да не забравям да дишам бавно и да успокоя пулса си.
Чудно е как след толкова време, близо 1 година, все още получавам паник-атака при сблъсък с теб. Мечтаех за сблъсък толкова време и сега, когато го усещам пред себе си, чувствам го с върха на пръстите си... изгубих почва. Не само почва - изгубих глезените си, колената, целите крака, зрението, равновесието... За една секунда загубих толкова неща. И едвам намерих сили да седна и да се помъча да дишам. Защо толкова ме е страх? Защо се паникьосах?
Защото параноята, тревогата, че КАКВОТО И ДА КАЖА ще бъде заклеймено като глупаво, безсмислено, наивно, детско, драматизиращо, заблудено, НАПРАЗНО, е още жива. Най-големият ми страх... че дори и опитът ми да ти кажа, каквото задържам в себе си, ще бъде игнориран. Страх ме е, страх ме е, страх ме е...
А не бива. Знам, че всеки мой страх се сбъдва. Т.е. така или иначе думите ми ще бъдат игнорирани. Вече знам това. Тогава как да спра паник-атаката и да остана на крака. Как да си кажа: "Whatever." и да забравя... Искам да забравя. Да избягам. Да избягам без да кажа никому нищо и да забравя.
Изминаха цели 2 часа. Сториха ми се като 2 минути. 2 минути, в които вече съставих всичко, което исках да ти кажа... Вариант 1:
Защото параноята, тревогата, че КАКВОТО И ДА КАЖА ще бъде заклеймено като глупаво, безсмислено, наивно, детско, драматизиращо, заблудено, НАПРАЗНО, е още жива. Най-големият ми страх... че дори и опитът ми да ти кажа, каквото задържам в себе си, ще бъде игнориран. Страх ме е, страх ме е, страх ме е...
А не бива. Знам, че всеки мой страх се сбъдва. Т.е. така или иначе думите ми ще бъдат игнорирани. Вече знам това. Тогава как да спра паник-атаката и да остана на крака. Как да си кажа: "Whatever." и да забравя... Искам да забравя. Да избягам. Да избягам без да кажа никому нищо и да забравя.
Изминаха цели 2 часа. Сториха ми се като 2 минути. 2 минути, в които вече съставих всичко, което исках да ти кажа... Вариант 1:
ТИ разруши всичко, което бях. ТИ ме използва. ТИ ме предаде. Предаде мен - единствения човек, който би дал всичко за теб. ТИ се подигра с мен. ТИ ме нарани. Грешка - ТИ МЕ НАРАНЯВАШЕ СИСТЕМНО,ОБИЖДАШЕ И ТОРМОЗЕШЕ СИСТЕМНО, ИЗНЕВЕРЯВАШЕ И ЛЪЖЕШЕ СИСТЕМНО, ОГРАБВАШЕ И РАЗРУШАВАШЕ СИСТЕМНО, ПРЕДАВАШЕ И СЪСИПВАШЕ, ИГНОРИРАШЕ МЕ И МЕ УНИЖАВАШЕ. Заради теб изгубих приятелка, която някога обичах. Заради теб не можех да спя. Заради теб плачех всеки път под душа. Заради теб се чувствах винаги мръсна. Заради теб не поглеждах огледала. Заради теб направих ужасни неща, от които ме е срам. Заради теб останах тук и не избягах. Заради теб мечтая да изтрия 5 години от живота си.
Това, което изпитвах към теб беше повече от любов.
Това, което изпитвах към теб беше повече от любов.
И ТИ ... МЕ СЪСИПА. Строши гръбнака ми, измъчи ме и ми се присмя. ВСИЧКО ДОБРО, КОЕТО НАПРАВИХ ЗА ТЕБ, ТИ МИ ВЪРНА КАТО МЕ РАЗРУШИ.
И СЕГА... СЕ ОСМЕЛЯВАШ ДА ПОИСКАШ РАЗРЕШЕНИЕ ОТ МЕН... ДА БЪДЕМ ПРИЯТЕЛИ...?
НИКОГА.
НИКОГА.
ВИНАТА, КОЯТО НОСИШ ЗА ВСИЧКО, КОЕТО МИ ПРИЧИНИ, НЯМА ДА МОЖЕ ДА БЪДЕ ИЗКУПЕНА ОТ ПОКОЛЕНИЕТО ТИ ДО ДЕВЕТО КОЛЯНО.
***
Вариант 2:
Ти за мен си мъртъв.
Ти за мен си мъртъв.
Няма коментари:
Публикуване на коментар