Surprise

Пиша тук, за да не излея това някъде, където не трябва.
Болното ми съзнание вече е прекалено увредено, за да мисли както трябва - бързо, но плавно. Все още не мога да се измъкна от стаята, в която на всяка стена пише "ПРЕСМЕТНИ СЛЕДВАЩИЯ МУ ХОД!", "РАЗГАДАЙ СКРИТИЯ МОТИВ!", "РАЗБЕРИ ИСТИНАТА!".

Истината... какво значение има истината. Дори и да е всичко, за което съм мечтала... няма да е достатъчно. Понякога просто не е достатъчно. Истината не ти стига, любовта не ти стига, просто не стига, не е достатъчно.

А мястото, където не трябва да напиша това е... в съобщение до него. Той е имунизиран към всяка силна дума. Или просто тя не може да достигне до него. Съзнанието му заключва всичко, което не е негов плод, навън. Нищо външно не е способно да му повлияе.
Той има добре заучена, готова реакция на всичко, което имам да му кажа. Затова преди време ме обземаше бясното желание просто да го убия.

Да. Да го убия. Да прекъсна живота му. Край.

Кълна се, опитвала съм се. Всичко съм опитвала, за да го накарам да РАЗБЕРЕ какво искам да кажа, какво имам предвид. Нищо отсреща. Думите ми се блъскат в прозрачна стена от високомерие, грубост, гнусно нахалство, безразличие и най-ужасното - НЕВЪЗМУТИМОСТ.

Ненавиждам отношението му. И как всеки път моята реакция магически се оказва драматизираща, прекалена. "Оффф... Галя..." ... Ах, как исках да го убия...

Откъде идва цялата тази наглост? Аз ли я отгледах? В мен ли е вината, за раждането нещо толкова грозно?

Или е луд, или е глупав. Да заклеймиш хората, които са ти били най-голямата опора, да обърнеш гръб на тези, които бяха готови да се лишат от всичко, за да ти помогнат... Срещнал бил "по-стойностни" хора... зрели хора, на които можел да разчита. Затова повече не желае и дума да чуе, за тези, които го ОБИЧАТ.
Знаеш ли какво означава ДА ТЕ ОБИЧАТ, КОПЕЛЕ?

Знаеш ли?

Не заслужаваш да узнаеш. За подигравките, за обидата, която ни нанесе... Акъла ми не побира факта, че се осмеляваш да се свържеш с нас! Що за глупак, що за нахалник си...

И сега... вероятно очаква точно това.. някой да реагира. И ако аз го улича, ще се престори, че драматизирам, че си въобразявам (ето... пак попадам в онази стая, където съзнанието ми е огънато в стремеж да разбере какво мисли той). Чакаш да реагираме... Чакаш да ти кажем нещо.

Чакаш АЗ да ти кажа нещо, за да може самодоволно да ме игнорираш.

Чакаш АЗ да покажа милост, за да извъртиш ситуацията така, че да излезе, че те МОЛЯ.

Чакаш АЗ да те накарам да се чувстваш важен, КАКЪВТО НЕ СИ, за да може да ме нариташ като мръсно бездомно куче.

Чакаш публично заявление или злобен коментар... чакаш каквото и да е, всичко, което си свикнал да очакваш от мен.

Познай какво. Не.

Реакция няма да има.
ЗА МЕН ТИ СИ МЪРТЪВ. За нас си мъртъв. За някои даже си по-ниско от мъртъв - ти си боклук.
Реакция няма да има.
Изненада.