Понякога, когато се прибирам късно вечер ми се струва, че го виждам легнал пред вратата ми. Причува ми се тих плач и разкаяние.
Понякога, когато ставам през нощта за чаша вода ми се струва, че тропа на вратата, драска и плаче отвън. Моли ме да го пусна да влезе, за да се опита да ме накара да му повярвам. Понякога ми се струва, че ще изскочи зад ъгъла и ще ме сграбчи за раменете. Ще ме разтърси и ще ме погледне с онзи поглед, с който мислех, че само мен е гледал. Понякога се вглеждам в телефона си и почти ми се струва, че е позвънил и е той! Хлипащ, борещ се със сълзите си, молещ да го приема. Понякога го сънувам... как ме гледа и плаче. Няма сили даже да ми се извини.
Понякога, когато ставам през нощта за чаша вода ми се струва, че тропа на вратата, драска и плаче отвън. Моли ме да го пусна да влезе, за да се опита да ме накара да му повярвам. Понякога ми се струва, че ще изскочи зад ъгъла и ще ме сграбчи за раменете. Ще ме разтърси и ще ме погледне с онзи поглед, с който мислех, че само мен е гледал. Понякога се вглеждам в телефона си и почти ми се струва, че е позвънил и е той! Хлипащ, борещ се със сълзите си, молещ да го приема. Понякога го сънувам... как ме гледа и плаче. Няма сили даже да ми се извини.
Понякога нощем слушам музика на терасата си и гледам небето... Спомням си защо не вярвам на обещания от падащи звезди.
Има сутрини, в които се събуждам с мисълта за него... С равносметка: какво дадох, какво получих, какво искам. Има дни, в които не се сещам за него, не помня даже извивките на лицето му... до момента, в който вървя по коридора към входната врата. Тогава си спомням. Всичко си спомням. И ми се струва, че цял ден само за него съм си мислела и съм се лъгала, че не е бил във всяка мисъл, във всяка представа, всяко заключение.
Понякога си мечтая да прослуша дискографията на Депеш и да разбере толкова много за мен. Неща, които се опитвах да му покажа, крещях за тях, а той никога не разбираше. Не чуваше.
Не мога да преценя до колко всички тези неща са като миражи в съзнанието ми и до колко са желания. Понякога мисля, че мечтая за тях. Мечтая да го намеря през вратата, да звънне по телефона, да тича след мен плачейки... Мечтая за тях, да се случат и да изпробвам себе си, да устоя, да си тръгна! Не да избягам, а да си тръгна. Да преглътна надигащия се рев в мен, когато се изправи пред мен с насълзени очи, да заглуша виковете си с хладен тон, да го гледам в очите без да плача, без лицето ми се изкриви в тъжна гримаса. Да възпра юмруците си, да приглуша клетвите и да си тръгна.
АЗ да си тръгна. Да устоя на сбъднатата мечта ... и да си тръгна от нея.
Apocalyptica - Until It Sleeps
Има сутрини, в които се събуждам с мисълта за него... С равносметка: какво дадох, какво получих, какво искам. Има дни, в които не се сещам за него, не помня даже извивките на лицето му... до момента, в който вървя по коридора към входната врата. Тогава си спомням. Всичко си спомням. И ми се струва, че цял ден само за него съм си мислела и съм се лъгала, че не е бил във всяка мисъл, във всяка представа, всяко заключение.
Понякога си мечтая да прослуша дискографията на Депеш и да разбере толкова много за мен. Неща, които се опитвах да му покажа, крещях за тях, а той никога не разбираше. Не чуваше.
Не мога да преценя до колко всички тези неща са като миражи в съзнанието ми и до колко са желания. Понякога мисля, че мечтая за тях. Мечтая да го намеря през вратата, да звънне по телефона, да тича след мен плачейки... Мечтая за тях, да се случат и да изпробвам себе си, да устоя, да си тръгна! Не да избягам, а да си тръгна. Да преглътна надигащия се рев в мен, когато се изправи пред мен с насълзени очи, да заглуша виковете си с хладен тон, да го гледам в очите без да плача, без лицето ми се изкриви в тъжна гримаса. Да възпра юмруците си, да приглуша клетвите и да си тръгна.
АЗ да си тръгна. Да устоя на сбъднатата мечта ... и да си тръгна от нея.
Apocalyptica - Until It Sleeps
Няма коментари:
Публикуване на коментар