Имам един приятел... От онези, с които нямаш нужда да се чуваш по телефона всеки ден, нямаш нужда да виждаш всеки уикенд, нямаш нужда от присъствието им или думите им. Чувствата ми към него нямат нищо общо с каквато и да е нужда.Отношенията ми с него са отвъд разбиранията, на едно различно неясно ниво.Отношенията ми с него са ... като безмълвна разходка по булевард "Руски". :-) Тази странна ивица, която разделя двете посоки на движението. Колите от едната страна се движат противоположно на тези от другата. Шумно е и е мръсно на уличните платна. А ивицата по средата е винаги чиста. Осеяна с надвесени дървета, храстчета, треви и малки безобидни животинки.Толкова е особено - като да стъпиш в зелен парк по средата на сметище. Така се чувствам, когато съм с него: шумът, мръсотията, движението на частиците в едната и в другата посока, оборотите на ежедневието, ВСИЧКО, което се случва извън мен и него... остава отстрани. А там където сме аз и той е тихо, красиво, естествено, зелено, свежо. Безопасно.Мога да мълча с него с години. Не е нужно да ми говори. Не искам да ми говори, нямам нужда от думите му. Той знае. Знае как с тишина да ме накара да почувствам всичко, което иска да ми каже. Знае всичко за мен, всеки мой недостатък, всяка моя грешка, предателствата, лъжите, благородствата, жертвите. Знам, че знае, макар че никога не ги е посочвал. И знам, че не ме съди. Той ми е приятел и заради тях. Няма нужда да го изрича. Всъщност... колкото повече мълчи, толкова повече ме кара да вярвам, че разходката по ивицата на булевард "Руски" никога няма да се промени. И шумът, движението, мръсотията, боклуците, частиците винаги ще бъдат отстрани, когато съм с него. А той ще ми се усмихва. И ще мълчи.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар