понеделник, 10 май 2010 г.

Thoughtless awareness

Искам да млъкнат. Не да мълчат, а изобщо да спрат да издават звуци. Като реклами на mute.
Да ме оставят на мира, да ме оставят да подишам без да надничат зад рамото ми.
Искам да чувам това, което мисля и после да мисля още за него.
Искам си времето за самота. Имам нужда от нея. Тя е единственото, от което имам нужда. Усещам я наоколо, но не мога да я задържа, изплъзва се от погледа ми.
А така я желая... чиста и сурова, както в многото нощи, в които седях на пода на терасата ми, слушах най-красивото чело и гледах черното небе. Безнадеждно романтично и толкова addictive.
На пода на стаята ми, гледах белия таван, ограден от розови стени, и времето отлиташе сякаш чета най-интересната книга. Никога не ми стигаше.
Била съм алчна.
Може би е справедливост. Може би затова сега ми е отнета самотата - трябвало е да съм по-скромна. На кого да се извиня за острата си жажда? Искам я отново, самотата. И този път съм готова и да я споделя с някого...
Silence, swallow me whole.

Няма коментари: