Каква е цената на това да не се занимавам с работа, която мразя?
Въобще, колко човека ще срещна в живота си, които работят нещо, което обичат, което им харесва и което ги пази от просешка тояга? Не държа да е нещо, което носи адски много пари... Просто работа, която не те кара да се чувстваш като червей... мръсен, наполовина стъпкан, кален, току-що излязъл от дупката си...
Мисля си, че търпимостта ми се изчерпва с всяка следваща обида и груб тон, който понасям. Цялата агресия, която се излива върху мен, попива в порите на кожата ми, трови ме и ме кара да си представям, че извършвам масово убийство. Първоначално все още си представям. Може и скоро да стигна да действие.
Колко точно трябва да се наведа за 400 лева? Мисля, че ако преглътна още една обида, един неблагодарен, поучителен груб тон, ще повърна.
Ще имам ли някога щастието да се занимавам с нещо, което няма да ме кара да се чувствам като нещастна отрепка, смачкана като боклук и отритната като умственоизостанал. Едвам издържам вече... Замислям се, имаше ли изобщо смисъл да се мъча да запазя тази отвратителна неблагодарна "работа", след като... в интерес на истината, не искам да се завръщам при нея.
Мразя я. Главата ме боли от омраза към всичко това... Навсякъде ли ще се отнасят с мен така? Каква е разликата между местата, на които ще ми говорят с уважение, независимо дали мия тоалетни, чинии или под, или правя банкови преводи?
Български работодателю, проклет да си.. И вечно беден. По-беден и от мен. И нека всеки път, когато влизаш в магазина да пазаруваш да смяташ наум предварително сметката. Както аз правя откакто се помня. И нека касиерката те гледа с повече омраза отколкото мен.
Писна ми... Наистина ми писна.
Въобще, колко човека ще срещна в живота си, които работят нещо, което обичат, което им харесва и което ги пази от просешка тояга? Не държа да е нещо, което носи адски много пари... Просто работа, която не те кара да се чувстваш като червей... мръсен, наполовина стъпкан, кален, току-що излязъл от дупката си...
Мисля си, че търпимостта ми се изчерпва с всяка следваща обида и груб тон, който понасям. Цялата агресия, която се излива върху мен, попива в порите на кожата ми, трови ме и ме кара да си представям, че извършвам масово убийство. Първоначално все още си представям. Може и скоро да стигна да действие.
Колко точно трябва да се наведа за 400 лева? Мисля, че ако преглътна още една обида, един неблагодарен, поучителен груб тон, ще повърна.
Ще имам ли някога щастието да се занимавам с нещо, което няма да ме кара да се чувствам като нещастна отрепка, смачкана като боклук и отритната като умственоизостанал. Едвам издържам вече... Замислям се, имаше ли изобщо смисъл да се мъча да запазя тази отвратителна неблагодарна "работа", след като... в интерес на истината, не искам да се завръщам при нея.
Мразя я. Главата ме боли от омраза към всичко това... Навсякъде ли ще се отнасят с мен така? Каква е разликата между местата, на които ще ми говорят с уважение, независимо дали мия тоалетни, чинии или под, или правя банкови преводи?
Български работодателю, проклет да си.. И вечно беден. По-беден и от мен. И нека всеки път, когато влизаш в магазина да пазаруваш да смяташ наум предварително сметката. Както аз правя откакто се помня. И нека касиерката те гледа с повече омраза отколкото мен.
Писна ми... Наистина ми писна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар