Wonderful life

Завиждам на лудите за това, че си говорят сами на глас. И аз съм луда, но все още ме е срам да го покажа открито.

Искам да се спра. Да си поговоря малко на глас, да си говоря, докато не се послушам.
Щетите сторени по психиката ми изглеждаха компенсирани, оправени, забравени дори. А ето че не са! Чувствата, които носеха, се засилват към главата ми и ще я разбият... Ще я разбият на мокри кървави парчета кости, кожа и мозък... Мозък, болен, невидимо изгнил, заразен от едно малко зелено чудовище... Боли ме още отпреди удара, боли ме, защото ЗНАМ какво ще сторя. Искам да ги спра.

God knows I'm trying.

Трябва да ги спра. Трябва и аз да спра, да си поговоря, докато се послушам. Докато все още мога.