Пазих се. Пазих се от клавиатури с букви, с цифри и с препинателни знаци... от телефони и снимки, от безделни дни и тихи нощи, от красиви небеса и дъждовно време. Пазих се, за да не освободя портала към всичко, което мисля и да не го напиша. Щях да го напиша.. само да не се бях пазила от клавиатури.
Страх ме беше. Ха... страхът е толкова голяма движеща сила.
Страх ме беше, защото той е прав - всички искат да знаят истината, но не могат да я понесат. Не можех да я задържам в себе си, исках да й я дам.
Исках. Но тя не може да я понесе.
Сега, когато вече няма нужда да се пазя от клавиатури... а и най-сетне се докопах до една, ще направя всичко по силите си да я задържа в себе си.
Понякога истината, колкото и да е желана, идва по други пътища, в друго време.
Надявам се, когато най-накрая дойде при нея... тя да е готова да я понесе.
Страх ме беше. Ха... страхът е толкова голяма движеща сила.
Страх ме беше, защото той е прав - всички искат да знаят истината, но не могат да я понесат. Не можех да я задържам в себе си, исках да й я дам.
Исках. Но тя не може да я понесе.
Сега, когато вече няма нужда да се пазя от клавиатури... а и най-сетне се докопах до една, ще направя всичко по силите си да я задържа в себе си.
Понякога истината, колкото и да е желана, идва по други пътища, в друго време.
Надявам се, когато най-накрая дойде при нея... тя да е готова да я понесе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар