- - -

Ръката Му отдава всекиму дължимото.

Той вярвал, че когато му ударели един шамар, трябвало да отвърне с два. Аплодисменти! за най-върлия защитник на Библията! Око за око, зъб за зъб, животът на расате за червей! Ммммм, умирам си от кеф при вида на тази цивилизованост, тази висша класа, този свръхразум! (доц. Вацев със сигурност благоговее в унисон!)

Боооже, боже, що мъка има по тоя свят... И що простотия в тази държавица.

Иска ми се да имах силата и правото да съдя, да решавам за човешки животи, да отритвам и заклеймявам човешки същества и с ръка на сърцето да кажа: МАЛКО ТИ Е, КОПЕЛЕНЦЕ. МАЛКО СА ТИ ЦЕПНАЛИ КУХАТА ТИКВИЧКА...
Но какво пък? И без да ги имам, пак го казах. Съжалявам, не мога да си кривя душата и няма да лъжа - съвсем не бих нарекла неприятно чувството, което ме обзе, когато разбрах какво му се е случило. Грешно или не, такава е истината (а, Вацка, кво ще кажеш ;) ): изпитах успокоителното чувство на отмъщението на главния герой в края на филма. Само дето по филмите, сценаристите лъжат и карат героя да се срамува и изпитва вина...
Няяяма такова нещо - не изпитвам вина от това, че се радвам за нещастието (ако е истинско нещастие, а не поредната му рекламка) на един от най-омразните ми хора.
Малко му е. Господи, дължиш му още.