Едва ли ви е неивестно, че най-лесния начин да trigger-неш вдъхновението е да се оставиш да бъдеш наранен. А при мен този момент липсваше за известно време.
Даа, дааа, едва ли имам извинение за дългото си отсъствие. Да си кажа честно, работех над 2 сериозни блог проекта, който засега са в малък застой. Просто не са съвсем в унисон със сегашното ми положение, а ако вдъхновението ти не е в крак с творбата ти, тя се обезсмисля. Сякаш не я чувстваш вече. Следователно няма и кой друг да я почувства. Та... обещала съм си, че ще ги завърша, така че :)
А какво е сегашното ми положение...? Както винаги ми е трудно да го обясня, защото е противоречиво. Ако ме бяхте попитали преди 30 дни щях да отговоря, че е състояние на пълно безгрижие и заслепяващо щастие, преди 20 дни - състояние на нематериалност и астрална проекция в друг свят, красив като този в Аватар (хм, трябва да посветя един пост на филма, струва ми се, дължа му отдаването на чест :) ), ако ме бяхте попитали преди 10 дни - състояние на панически страх.
Чудех се днес... страхът сам идва СЛЕД края на щастието или идва ненадейно и неканен и приближава края на щастието? Къде ли бях чела някога, че единственото нещо, от което си струва да те е страх си е самият страх. Че неизбежното само по себе си не е страшно. Ах... пак излизат въпросчета... Неизбежен ли е краят на щастието, съществува ли изобщо щастие и край на щастие и кое кое обезсмисля. Объркана работа. Мисля, че съм объркана. И уплашена. И несигурна. Защото съм щастлива.
А лошото от всичко казано до тук е, че... he's totally lost. :)
... Просто... не искам да има край. Ето това е страшно.
Даа, дааа, едва ли имам извинение за дългото си отсъствие. Да си кажа честно, работех над 2 сериозни блог проекта, който засега са в малък застой. Просто не са съвсем в унисон със сегашното ми положение, а ако вдъхновението ти не е в крак с творбата ти, тя се обезсмисля. Сякаш не я чувстваш вече. Следователно няма и кой друг да я почувства. Та... обещала съм си, че ще ги завърша, така че :)
А какво е сегашното ми положение...? Както винаги ми е трудно да го обясня, защото е противоречиво. Ако ме бяхте попитали преди 30 дни щях да отговоря, че е състояние на пълно безгрижие и заслепяващо щастие, преди 20 дни - състояние на нематериалност и астрална проекция в друг свят, красив като този в Аватар (хм, трябва да посветя един пост на филма, струва ми се, дължа му отдаването на чест :) ), ако ме бяхте попитали преди 10 дни - състояние на панически страх.
Чудех се днес... страхът сам идва СЛЕД края на щастието или идва ненадейно и неканен и приближава края на щастието? Къде ли бях чела някога, че единственото нещо, от което си струва да те е страх си е самият страх. Че неизбежното само по себе си не е страшно. Ах... пак излизат въпросчета... Неизбежен ли е краят на щастието, съществува ли изобщо щастие и край на щастие и кое кое обезсмисля. Объркана работа. Мисля, че съм объркана. И уплашена. И несигурна. Защото съм щастлива.
А лошото от всичко казано до тук е, че... he's totally lost. :)
... Просто... не искам да има край. Ето това е страшно.
3 коментара:
Let me not to the marriage of true minds
Admit impediments. Love is not love
Which alters when it alteration finds,
Or bends with the remover to remove:
O no! it is an ever-fixed mark
That looks on tempests and is never shaken;
It is the star to every wandering bark,
Whose Worth's unknown, although his height be taken.
Love's not Time's fool, though rosy lips and cheeks
Within his bending sickle's compass come;
Love alters not with his brief hours and weeks,
But bears it out even to the edge of doom:
If this be error and upon me proved,
I never writ, nor no man ever loved.
:)
:) :) :) O6te si go spomnqm ot 9ti klas... Thank you.
you must become... a lion-hearted girl : )
Публикуване на коментар